Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 240

Лицето на Куутма все още бе измъчено и озадачено.

— Мога да те обезоръжа — напомни й той.

— Възможно е — отвърна Диема. — Но не можеш да ме обезоръжиш завинаги.

Тя отстрани ножа от корема си, за да наблегне на думите си.

— Не е нужно да умирам тук и сега, Танану. Разполагам с цялото време на света. Ако реша да се самоубия, единственият начин да ме спреш, е ти да ме убиеш.

Настъпи мълчание. Двамата се гледаха втренчено, без да помръднат. Без да издадат никакъв звук, Алус и Тария застанаха от двете страни на Диема.

— Деш Нахир ще живее — съобщи Алус.

— И оттегли проклятието си — добави Тария. — Не иска да нарани Диема Бейт Евром.

Куутма кимна.

— Благодаря — каза той. — Обезопасете Диема Бейт Евром и конфискувайте оръжията й.

Двете жени изпълниха заповедта. Момичето не се възпротиви, когато Алус хвана ръцете му зад гърба, а Тария методично го претърси за оръжия. Очите на високата жена срещнаха нейните и Диема разбра колко тежко е за телохранителките да се отнасят по такъв начин с една от своите.

— Пазете я — нареди Куутма.

Тария кимна.

— Да, Куутма. Ами неверницата и останалите? Дали да…

— Не правете нищо — каза Куутма. — Искам да говоря с Лио Тилмън.

Изпълнявайки резките му заповеди, Предвестниците преобърнаха един от пластмасовите варели и го търколиха в далечния край на стаята. Тилмън бе полуотнесен, полузавлечен дотам и настанен на варела. Куутма се присъедини към него.

Тилмън все още агонизираше от болка, но медицинските умения на Алус отново се оказаха полезни. Тя му бе направила коктейл от силни лекарства, за да преодолее болката и да остане в съзнание. Разширените му зеници и напрегнатата му поза издаваха, че лекарствата вече действат.

Куутма се вторачи в адамита с обърканото изражение на математик, обмислящ решението на трудна задача.

— Имах план — каза той, — който включваше смъртта ти. Твоята и на жената.

Тилмън кимна.

— Вярно е, че смъртта ви беше само подробност — продължи Куутма. — Начин да се справим с неудобната ситуация, която предшественикът ми допусна. Но основната цел на плана беше свързана с много по-ясни опасности.

Той се поколеба за миг, после седна до адамита. Това му даде възможност да сниши гласа си — всички Предвестници наскоро бяха взели солидни дози келалит, който засилваше сетивата, така че можеха да ги чуят въпреки голямото разстояние.

— Иска ми се първо да те бях убил, а после да намеря начин да разреша останалите си проблеми — сподели Куутма.

Тилмън се засмя кратко.

— Да — отвърна той. — Струва ми се, че това обобщава какви сте. Все размишлявате прекалено много и все допускате една и съща грешка.

Куутма се намръщи, но тонът му остана спокоен и овладян.

— И каква е тази грешка, господин Тилмън?

Лио прокара ръка по изпотеното си лице и примигна няколко пъти. Лекарствата влияеха на възприятията и мисловния му процес.

— Тя е забележителна, нали?

— Какво? — обърка се Куутма.

— Малкото ми момиченце. Страхотна е. Предполагам, че това се отнася за всички жени в семейството й. Напомня много на съпругата ми.