Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 236

Може би смехът на младежа накара Бер Лусим да побеснее и да си изпусне нервите. Той се хвърли напред, протегнал ръка към гърлото на Ръш.

Това бе единствената възможност, която щяха да получат.

— Сега! — изкрещя Диема. — Направи го веднага!

Кенеди скочи на крака, стиснала пистолета си.

Бер Лусим се завъртя.

И Диема стреля.

Предвестникът си пое дъх с трепет. Погледна гърдите си и малката кръгла рана, появила се там като загадъчна точка право върху сърцето му. От черна тя стана червена и от нея потече кръв. Бер Лусим се скова, а очите му се ококориха, сякаш бе осъзнал нещо ужасно.

Но този, който падна, бе Ръш. Коленете му се подгънаха и той се свлече на земята. Заради неудобното си положение и с лявата ри ръка, Диема бе дала единствения възможен изстрел — през дясното рамо на Ръш в лявата част на гърдите на Бер Лусим.

А сега пътят бе чист. Тя и Кенеди продължиха да стрелят, докато изпразниха пистолетите си в убиеца. Бер Лусим склони глава и пое наказанието, сякаш човек може да изтърпи куршумите по същия начин, по който понася силен дъжд.

Но никой не би могъл да се справи с подобен порой. Той се отпусна на колене, после се свлече бавно на земята и умря.

Кенеди тръгна към Предвестника, насочила вече безполезния си пистолет към него.

— Не! — изкрещя Диема. — Таймерът, Кенеди! Таймерът!

Хедър изтича до бюрото, но се поколеба. По-малката бомба, запалителят на зловещото оръжие за масово поразяване, беше несръчно изделие с жици и метални пръчки, свързани към пакети с ацетонов пероксид и купчини взривни капсули.

— Какво да направя? — извика тя.

Таймерът на екрана показваше двайсет и три секунди. Кенеди се завъртя нервно към Диема, но тя също нямаше представа как да действат и по лицето й се изписа отчаяние.

С див вик Кенеди отскубна лаптопа от мрежата.

Той продължи броенето.

Десет.

Пет.

Нула.

Диема сдържа дъха си, докато гърдите я заболяха. После издиша бавно и безмълвно.

69.

— Кървя — съобщи им Ръш от пода. — Мили боже, кървя ужасно. Помогнете ми.

Диема изпълзя до него, като влачеше безполезния си крак зад себе си. Тя огледа раните на младежа. Входната беше малка и чиста и нямаше да създаде никакви проблеми. Изходната обаче беше доста по-голяма и куршумът бе отнесъл и месо със себе си.

По времето, когато уцели мишената си, куршумът бе изхабил поне една трета от началната си скорост в Бен Ръш. Нищо чудно, че бе заковал Бер Лусим на мига. Забавеният куршум нямаше енергията да напусне тялото, след като бе проникнал в него, и вместо това бе предизвикал кошмарна ударна вълна вътре, която бе размазала вътрешните му органи като чук.

— Добре се справи — похвали Диема Ръш, докато го превързваше.

Кенеди коленичи до нея и й помогна да скъса още няколко парчета плат, за да закрепи превръзката на мястото й.

— Справи се чудесно — потвърди тя. — Ръш, как, за бога, успя да разбереш тези неща?

— Не ги разбрах — промърмори той с пребледняло лице. — Измислих си повечето. И вероятно всичко е грешно. С изключение на знака. Бях почти сигурен за знака.

— Предотврати милион убийства — каза Диема. — Ти беше щит за моите хора. И за част от твоите. Май от теб ще излезе нещо някой ден, малко момченце.