Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 219

— Няма да има разправии — ледено каза Нахир. — Ако смятах, че ти и момчето трябва да умрете, щях да ви убия. Но надали щях да чакам да стъпите на свещена земя. Щях да ви убия във външния свят. Можех да се справя с вас, докато Диема ни водеше към хълма Гелерт. Дори мислех да го направя. Но се отнасям сериозно към обетите, които съм дал. Подчинението на войника е това, което е целомъдрието в брака.

Тилмън повдигна вежди, озадачен от сравнението.

— Имаш предвид, че е ценно, защото е рядко?

— Писна ми да ме наричат „момче“ — намеси се Ръш. — Просто реших, че трябва да го знаете.

— Искам да се кача на покрива — каза Тилмън. — Да огледам оттам. Ако вече си се успокоил, бих се радвал на помощта ти. Тук има ли стълби?

Оказа се, че има, и с помощта на Нахир и Ръш Тилмън успя да ги изкатери.

Стоманена врата, увиснала накриво на пантите, водеше към тесен коридор, над който се издигаше покривът. Прескочиха нисък парапет и ято гълъби отлетя, когато Ръш бутна вратата.

Излязоха навън и под краката им захрущя чакъл. Бронкс се простираше пред тях, навлякъл красивата вечер като дреха — изрязан сутиен или нещо подобно, евтино и съблазнително. Складовете и фабриките наблизо отстъпваха на улици с ниски постройки и залепени една до друга къщи на север и изток.

Хиляди тераси, издигащи се стъпаловидно като амфитеатър.

Хиляди места за луд, който да седне и наблюдава залеза на слънцето, докато разпръсва отровните си конфети.

Нахир и Тилмън започнаха да обсъждат скоростта на вятъра и височината. Ръш ги остави, убеден, че не се нуждаят от него и няма да усетят липсата му.

Той слезе обратно долу в голямото помещение с варелите. Намери място, осветено от слънцето през дупка в покрива, и седна да прочете книгата на Толър за последен път.

Диема остави Кенеди да шофира, защото се доверяваше на своите инстинкти и внимание повече, отколкото на чуждите. Но започна да осъзнава безнадеждността на задачата още преди да бяха изминали и километър. Възможните места за въздушно разпръскване на рицина бяха безброй, а и ако не видеха Бер Лусим да зяпа през прозореца или да се разхожда по някой покрив, нищо не отличаваше едно място от друго.

Колкото по-високо, толкова по-добре. Посоката на вятъра беше важна. Претърсваха огромен конус от триизмерно пространство, като северният край на Манхатън бе основата, а те обикаляха по земята.

Само дето Кенеди не правеше това. Тя спря камионетката и се загледа на юг. Диема проследи погледа й. Бяха стигнали до кръстовището с 225-а улица. Пред тях се намираше магистрала 9, а отсечка повдигнати влакови релси се издигаше над улицата като крепостен вал. Отзад имаше още фабрики, складове, празни дворове и бараки, а тук-там — редица магазини с толкова мръсни прозорци, че отдалеч не се виждаше какво продаваха.

Но на юг от тях, отвъд блестящата арка на моста „Хенри Хъдсън“, се разтваряше Бродуей.

— Какво става? — попита Диема. — Защо спря?

— Сетих се за един стар виц — отговори Кенеди. — Когато купуваш недвижим имот, кои са трите най-важни неща, които трябва да имаш предвид?