Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 221

Парнас.

Думата докара образа пред очите му: рисунката на планина върху знака, покрай който минаха на път за насам. „Желязо и стомана Парнас“.

Ръш скочи на крака. Кожата на тила му настръхна, сякаш някой стоеше зад него и дишаше във врата му. Възможно ли беше Бер Лусим или Авра Шеколни да пропуснат това сведение? Бяха приели всичко друго в книгата буквално като евангелие. Значи имаше логика да решат, че книгата ги е насочила към това място. А то беше празно. Тук нямаше никого, нито възможност да се скрият. Предвестниците на Куутма бяха претърсили сградата, но не бяха открили нищо.

Но на Ръш се стори, че тишината около него се е променила по някакъв начин, и не му се искаше да сяда отново. Бездруго тишината бе относителна. Също както навсякъде в Ню Йорк, във въздуха се носеше ръмженето от оживеното движение в далечината. Празнина в сърцето на велик град. Ръш стоеше в неподвижния център на променящия се свят.

Той излезе от слънчевата светлина и бавно обиколи помещението, стиснал навития препис в ръка. Вървеше предпазливо, защото ехото от стъпките му звучеше ужасно силно. Щом спреше, се вслушваше. Но не долови нищо освен шума на пътя.

После реши да обиколи по-малките помещения във фабриката. Едва тогава призна пред себе си, че е започнал претърсване. Все още не знаеше какво точно търси, но го тормозеше тревога и искаше да е напълно сигурен, че тук няма нищо.

Накрая се озова пред двойната врата, която водеше към ямата. По-рано бе видял как Кенеди и Тилмън я оглеждаха, затова бе почти убеден, че няма какво да види там, но все пак се приближи до нея.

Ямата беше адски гадна. Вероятно бе оставена в това състояние от предишните собственици. Стените и дъното бяха покрити с промишлена утайка, която можеше да е масло, катран, боя или най-вероятно всичко това. Виждаха се локви вода с нездрав блясък, а вонята на нагорещена смола напомняше на напечена магистрала през август.

Той вдигна поглед към тавана. В него нямаше очевидни дупки, но това не означаваше нищо. Водата си намира пролуки. Дъждът можеше да е проникнал отнякъде другаде и да се е озовал в ямата, защото тя бе най-ниската точка.

Нямаше начин да слезе в нея, без да си съсипе дрехите. Ако седнеше и се спуснеше надолу, дъното на панталона му щеше да се покрие с мазни гнусотии. А ако скочеше, щеше да се оплиска целият.

Той започна да обикаля около ямата. Чувстваше се като идиот, но в същото време изпитваше и облекчение, че няма какво да се види.

Само дето имаше. На половината обиколка Ръш пристъпи в лъч слънчева светлина, който проникваше през счупените стъкла на покрива над него и осветяваше една от стените на ямата. Част от стената сигурно беше малко по-издигната от тази около нея, защото се виждаше сянка. Идеален квадрат със страни от метър и половина. Приличаше на тайна вратичка в стената. Цветовете и структурата на тази част от стената бяха абсолютно същите като на всички останали. Вероятно беше игра на сенки, но го притесняваше. А след като вече я бе видял, не можеше да си затвори очите.