Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 218

Диема се залюля нетърпеливо на пети.

— Той ще изпълнява заповедите — сковано каза тя. — Куутма обеща да издаде присъда. В безопасност сте, докато Куутма се произнесе.

— Ти смяташ така. Ако Лио остане, и аз оставам. И ще наблюдавам приятеля ти през цялото време, през което той наблюдава нас.

Ръш се вторачи в нея мрачно. Изглеждаше готов да се разплаче. Диема отвърна на погледа му с ледено лице. Той вдигна преписа като щит пред очите си.

— Кенеди каза, че отговорът е тук, и аз й вярвам. Прави каквото искаш. Аз ще остана тук и ще си наваксам с четенето.

— Твоя воля — лаконично отвърна Диема. — Ще търсим около час, после ще се съберем тук. А междувременно ще поддържаме връзка по телефона.

И потегли напред заедно с Алус, Тария, Кенеди и Разийл. Тя и Кенеди се качиха в камионетката, останалите поеха по улиците пеша.

66.

Сърцето на Ръш се сви отчаяно, когато Диема се отдалечи. Макар че правиха любов съвсем за кратко, сега той беше по-наранен и уязвим, отколкото се бе почувствал след смъртта на бившата си приятелка, Шибон, онази, която се беше самоубила.

После Куутма бе хвърлил светлина върху цялата откачена история. Диема го бе съблазнила или изнасилила, защото по някаква причина искаше да забременее. Може пък да беше една от онези банални истории, които чуваш за самотни майки и общински жилища. Момичета, които раждат, за да застанат най-отпред на опашката. Може би в Гинат Дания имаше недостиг на жилища.

Но когато стигна дотам и се опита да си я представи, нея, която смяташе за тиктакаща бомба в човешко тяло, да плете терлици, да кърми и да бута количка, разбра, че това е невъзможно. Ако това беше всичко, ако тя просто се нуждаеше от бърза система за доставка на ДНК, той щеше да се чувства тъпо, но можеше да забрави за цялата история. Трудно му беше да не е наясно с истината. Имаше чувството, че сръчен джебчия го е обрал, а той дори не може да разбере какво са му откраднали.

Но колкото повече Диема избягваше разговора с него, толкова по-сигурен беше, че всичко това има значение.

Веднага след като останалите потеглиха, Тилмън се завъртя към Нахир.

— Значи тя е права? — попита той. — Ще изпълняваш заповедите и ще работиш с мен? Или ще трябва да се разправяме? Знам, че не лъжеш, затова реших да попитам. Полезно е да знам дали мога да ти обърна гръб.

Предвестникът се вторачи в него с каменно спокойствие. Омразата му личеше, но бе потисната и контролирана. Долавяше се и още нещо под безразличното изражение. Може би Нахир се страхува, помисли си Ръш.

Диема им беше казала, че това е родният й град — Гинат Дания, великото загадъчно убежище. Ръш още не можеше да разбере как можеш да криеш цял град по средата на Ню Йорк, но ако беше така, Нахир заедно с останалите Елохим скоро щеше да бъде бездомно сираче. При тези обстоятелства беше чудо, че все още се държаха. Може би това, че бяха абсолютно откачени, ги предпазваше от най-лошото. Ръш знаеше, че единствената причина да запази спокойствие в момента бе, че собственият му мозък не можеше да приеме идеята за милион мъртви.