Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 217

— Търси доброволци — преведе Тилмън. — Събира дружина от загрижени граждани.

Последва кратка пауза. Диема кимна.

Нахир промърмори нещо свирепо и Диема го смълча с рязко:

— Ве рахи!

Току-що бе потвърдила, че Гинат Дания е точно тук, и този факт не остана незабелязан от останалите Предвестници.

Кенеди се опита да не мисли върху това.

— Поправи ме, ако греша — каза тя. — Но северният вятър ще мине точно оттук, нали?

— Да — потвърди Диема. — Куутма вече отбеляза това. Той ще изпрати колкото се може повече хора тук. Но в момента сме прекалено малко на брой. Надали ще успеем да проверим всички възможни места навреме.

— Тогава да започваме — каза Кенеди. — Можем да действаме навън от това място в полукръг, като се връщаме назад всеки път щом стигнем до реката.

— Остават само два часа — обади се Тилмън. — Не твърдя, че грешиш, Хедър, но май не е много разумно да слагаме всичките си яйца в една кошница.

— Това е единствената ни кошница — възрази Диема. — Освен ако някой не се сеща за нещо по-добро, ще действаме точно по този начин.

Тя зачака и огледа лицата на присъстващите. Никой не проговори.

— Значи сме съгласни. Разделяме се на двойки. Във всяка двойка ще има по един Предвестник, за да можем да поддържаме връзка един с друг и с Куутма.

— Мога ли да дойда с теб? — попита я Ръш.

— Не — отговори тя.

Той опита отново, колеблив, но упорит.

— Бих искал… трябва да поговоря с теб за някои неща. Моля те, позволи ми да дойда с теб.

— Ще поговорим по-късно, Ръш. Засега върви с Тария. Алус, ти си с Кенеди. Аз ще тръгна с…

— Аз оставам тук — каза Тилмън. — Това е висока сграда. Ако успея да се изкача на покрива, мога да огледам района оттам. Бездруго само ще те бавя. Ще свършиш два пъти повече работа без мен, а можем да държим връзка по телефона. Ако се сетя още нещо, веднага ще те уведомя.

— Той трябва да бъде охраняван — обади се Нахир, като пренебрегна Тилмън и заговори директно на Диема. — Особено след непредпазливите ти думи. Не можем да го оставим, за да говори с други като него или да им остави съобщение. Някой трябва да го наблюдава отсега до…

— Тогава го наблюдавай — рязко каза Диема.

— Да — намеси се Ръш саркастично. — Това ще свърши работа.

Той се изправи, плясвайки с навития препис по камионетката. Шумът накара всички да погледнат към него, както се бяха вторачили в Тария, когато тя доказа, че не е няма. Лицето на Ръш бе изкривено от гняв, объркване и наранена гордост.

— Имам предвид, че твоят приятел няма да ни очисти веднага щом си обърнеш гърба. Нищо че вече се опита да убеди шефа ти да ни убие в Будапеща. Не, той е разумен човек. Обзалагам се, че дори няма да си помисли да си изпробва ножа в бъбреците на Лио.