Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 216

— Влаковете в метрото — каза Кенеди, макар да не вярваше много в тази възможност.

— Според нас само една станция би могла да бъде мишена — сподели Диема. — 207-а улица, на върха на Бродуей. Тя е крайната северна точка за една от основните подземни линии, така че няма странично движение, за което да се тревожим. Но Куутма разположи Предвестници по платформите и околните улици, в случай че Бер Лусим се опита да внесе нещо по този начин.

— По този начин? Имаш предвид във влак? Добре, но да предположим, че е сложил нещо в тунелите. Може би си струва да изпратиш екип да провери.

— Не мислиш за бройката — презрително й каза Нахир. — В края на линията почти няма хора. Цялата мрежа на метрото превозва около четири милиона пътници на ден. Може да са и повече, но не много повече. Какъв процент от тях според теб ще посетят 207-а улица и Бродуей, невернице? Гарантирам, че няма да са двайсет и пет процента.

Кенеди направи всичко възможно да не обръща внимание на гнева, който се надигна в нея. А фактът, че Нахир беше прав, не й помогна.

— Може би трябва да забравим за картите за известно време — предположи тя.

— И какво да правим?

Любезността беше още по-вбесяваща от презрението му.

— Да се върнем към книгата. Ръш, ще ни припомниш ли последното пророчество още веднъж?

Ръш я погледна, кимна и обърна на последната страница от преписа. Зачете на глас:

— И камъкът ще бъде търколен встрани от гробницата, както беше…

— Знаем какво гласи — нервно го прекъсна Диема.

— Да — съгласи се Кенеди. — Но отчетохме ли всички променливи величини? Камъкът, гробницата и гласът — да. Всичко това се случи, когато Шеколни умря. А „времето преди“ вероятно се отнася за смъртта и възкресението на Христос. Толър, изглежда, твърди, че поне някои от обстоятелствата при втората поява на Христос ще са същите като при първата.

— Очевидно — обади се Нахир.

— А после идва и дъхът. „Той ще унищожи мнозина на един дъх.“ Ако Бер Лусим действа буквално, както при другите пророчества, сигурно е превърнал рицина в газ.

— И ние така предполагаме — потвърди Диема.

Гласът й все още звучеше изнервено, сякаш тези разсъждения я отвличаха от по-важни неща.

— Колко високо трябва да е, за да се разпръсне тази гадост по вятъра? — зачуди се Кенеди. — Някой направи ли си труда да пресметне?

— Не е въпрос на височина — възрази Нахир. — С лек самолет би могъл да покрие район от…

— Не мисля за самолет — прекъсна го Кенеди. — А за покриви. Первази на прозорци. Тераси. Ами ако предположим, че разчита само на вятъра? Рицинът се разпространява най-добре като прах. Ако го е превърнал в такъв, може да разполага с тонове отрова, които да изхвърли във въздуха. Ти си мислиш за самолети, но той може да използва нещо по-просто.

Диема грабна телефона си. След секунда вече говореше с Куутма или с някого другиго, по-висш от нея.

Изключена от разговора за пореден път, Кенеди върна преписа на Ръш.

— Мисля, че май скоро ще потеглим — каза му тя. — Приготви се.

Диема отпусна телефона.

— Преобладаващият вятър е западен — каза тя. — Но само за няколко часа. Прогнозата е, че ще задуха от север, както през последните три дни. Куутма ще изпрати Предвестници по върховете на най-високите сгради. Ще търсят подозрително движение. Но говорим за хиляди прозорци и стотици покриви. Той е… — тя се поколеба, подбирайки думите си внимателно, — той ще се опита да мобилизира допълнителни Елохим.