Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 44

Страшо и той се канеше да поздравѝ и поживѝ, но ето ти онази сянка на Сварога пак се наяри към нас, прецапа от брега до кораба, застана пред нас с умрели очи и с благия глас каза на Страшо:

— Дойде време да те даря. Дръж здраво, изковал съм го за тебе! — Подаде му диплен меч, чудна божа майсторска направа, меч за герои, меч за велики врагове… Страшо чак охна от радост!

Обърна се към моята Ветра:

— Ветро, и мъже рядко носят копие както тебе. Направил съм ти копие, каквото не е още виждано, от клен, с връх несломим и вълшебен, всичко да пронизва все едно — въздух! Опнал съм ти лък с тетива мощна, със стрели вълшебни, ако речеш, и птицата на Времето можеш да надпревариш! Пази ги… — Изправи глава гордо Ветра, но като баща знаех, че се срамува от радостта си…

Радвах се аз, но нали знаете, братя мои, богове подаръци да правят — то объркана работа, тревожна. С нашите богове е така. Благодарих трогнат, горд, щастлив, стреснат.

Уплашен.

Па каза още Сварога:

— Налейте сега и на мене, да седна при вас, на едно да празнуваме! В такъв ден отмяташ всичко назад, отмяташ всичко напред, остава вино и храна само, хора и богове се гледат в очите, радват се, Мора е далече…

Е, това вече можеше, това винаги може…

Тъй седнахме заедно на кораб бог, роднини, моряци да празнуваме сред вълните — да забравим всичко, да не предполагаме нищо.

* * *

Братя, този път по мустака ми не тече, а всичкото в уста ми втече, чак главата ми повлече!

Дай, боже, всеки баща да си иде по реда, преди децата си…

Част III

Глава 1

Има ли пътека назад?

Ех, да видите тази мома! Кукуряк, лютиче, мак! С четири обикновени моми не можеш я замести! Как са отхранили такава богиня! Но хем тучна, беше тя пъргава-засмяна! Един човек и мене засмян да посрещне.

— Здравей, Мокро! Ето иде при тебе един от твоя свят! И ти при Перун живееш!

— Здравей Перо! Я какъв строен си бил!

— Много тичах по горите с Влас, престорен на катерица.

— Много знаеш да говориш ти! Ха-ха! Ама това е хубаво, харесва ми… Та, Влас, казваш, на катерица ставал?

— Да, Мокро… А ти защо си тук?

— Виж какво е хубаво наоколо!

— Не си огъвай душата и думите де…

— Добре. Хайде да се разходим…

Тръгнахме по пътеките из небесните градини. Красиво… Мокра се тътреше полека, позадъха се… Накрая стигнахме нейната къща, седнахме отпред. Мокра разказа:

— Отдавна, Перо, преди да си се родил от светлата богиня и божа щерка Додона и от теменужения татко Перун, преди още Перун да познава майка ти, в света ни настъпили вражди, битки, мор. Дълго е за разказване, но знай, че оттогава дърветата сами заживели, животните се отделили от хората, боговете — от хората, познанието — от боговете…