Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 41

— Но те ще трябва да се съгласят — възропта Барстоу. — Те нямат избор. Или ще емигрираме, или ще ни гонят и ще ни избият. Сигурен съм, че Форд възнамерява именно това. И ще го направи.

— Тогава защо не излезе пред тях и не им го каза? Защо изпрати мен да шикалкавя?

Барстоу потърка очите си с ръка:

— Не знам.

— Ще ти кажа защо — продължи Лазар. — Ти разчиташ повече на интуицията си, отколкото на разума си, както правят повечето хора. Ти ме изпрати там, за да им кажа някаква измислица. Защото ти знаеш дяволски добре, че истината няма да свърши работа. Ако им беше казал, че е въпрос на бягство или смърт, някои щяха да се паникьосат, а други щяха да се заинатят. И някои баби в шотландски полички биха решили да си вървят у дома и да се уповават на правата си, определени от Споразумението. Тогава той би разкрил плана преди изобщо да е загрял, че правителството действа съвсем сериозно. Така е, нали?

Барстоу сви рамене и се засмя безрадостно:

— Прав си. Не си го бях представил, но ти си абсолютно прав.

— Напротив — увери го Лазар — ти имаше правилните отговори. Зак, харесвам твоите предчувствия, затова именно ти се доверявам. Добре! Така да бъде! Ти и Форд имате намерение да предложите добра сделка на всеки един човек на земното кълбо — отново те питам: имаш ли смелост да доведеш нещата докрай?

Пета глава

Раздразнени, хората стояха разделени на групички.

— Не мога да разбера, — казваше архивистката на групичката, която я заобикаляше — Старият попечител никога досега не се е намесвал в работата ми. Но дойде ядосан в кабинета ми с оня Лазар Лонг, който вървеше зад него, и ми заповяда да изляза.

— Какво каза той? — попита един от тези, които я слушаха.

— Добре — казах аз — мога ли да ви услужа, Закър Барстоу? А той отвърна — Да, можете. Излезте и вземете момичетата си с вас. — Нито думичка на полагаща се любезност!

— Има доста за какво да се оплакваш — добави друг глас иронично. Беше Сесил Хедрик от семейство Джонсън, главен инженер по комуникациите. — Лазар Лонг дойде при мен и беше много по-груб.

— Какво направи?

— Влиза в кабината за комуникации и ми казва, че ще поеме управлението ми. Заповеди на Закър. Казах му, че никой не може да пипа моята апаратура, освен мен и операторите ми и между другото попитах къде е пълномощното му? Знаете ли какво направи? Няма да повярвате, но той ме заплаши с бластер.

— Не може да бъде!

— Може. Казвам ви този човек е опасен. Трябва да отиде на лечение при психиатър. Той е атавист, доколкото знам какво представлява това.

Лазар Лонг се вгледа от екрана в лицето на управителя.

— Всичко записано ли е? — попита той.

Форд натисна копчето на устройството върху бюрото му:

— Всичко — потвърди той.

— О’кей — отвърна образът на Лазар. — Приключвам. — Когато екранът остана празен, Форд се обади по вътрешната телефонна мрежа.

— Искам главния началник, за да ни докладва незабавно и подробно.

Началникът на обществената сигурност се появи, както бе заповядано. Имаше набръчкано лице, върху което раздразнението се бореше с дисциплината. Той преживяваше най-натоварената нощ в кариерата си и въпреки това Старецът бе заповядал да му се докладва лично. „За какво по дяволите бяха видеофоните“ — помисли си той ядосано — и се запита защо изобщо се бе заел с полицейската служба. Укори шефа си, като се държа хладно, и отдаде чест, без да е нужно.