Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 40
Роберт Хайнлайн
— Как си, Зак? — каза Лонг, като влезе. — Как минаха преговорите?
— Добре и зле — отвърна Барстоу. — Слушай — той му представи кратко и точно резюме. — Можеш ли да се върнеш там и да кажеш на хората нещо, което ще ги задържи?
— Ммм… мисля, че ще мога.
— Тогава го направи и се връщай бързо.
Те не харесаха шикалкавенето на Лазар. Не искаха да пазят тишина и да отлагат събранието.
— Къде е Закър?
— Настояваме за доклад!
— Защо е тази мистификация?
Лазар ги накара да млъкнат, като изрева:
— Чуйте ме, проклети идиоти! Зак ще говори, когато е готов — не извивайте ръцете му. Той знае какво прави.
Един мъж близо до задния край на стаята се изправи.
— Аз си отивам у дома!
— Давай — подтикна го нежно Лазар. — Предай обичта ми на полицаите.
Мъжът се стресна и седна.
— Някой друг иска ли да си върви? — попита Лазар. — Не ме карайте да ви спирам. Но е време, вие, глупаци с птичи мозъци, най-после да осъзнаете, че сте обявени извън закона. Единственото нещо, което е между вас и полицаите, е способността на Зак Барстоу да говори мило с управителя. Така че правете, каквото искате. Събранието се отлага.
— Виж, Зак — каза Лазар няколко минути по-късно — нека бъдем открити. Форд ще ползва изключителните си пълномощия, за да ни помогне да се качим на големия кораб и да избягаме. Така ли е?
— На практика той се ангажира с това.
— Хммм — той ще трябва да направи това, докато се преструва пред Съвета, че всичко, което прави, е просто необходима стъпка към изтръгване на „тайната“ от нас. С една дума, ще играе двойна игра. Така ли е?
— Не съм мислил чак толкова напред. Аз…
— Но това е вярно, нали?
— Е… да, сигурно е вярно.
— О’кей. Сега дали нашето момче Форд е достатъчно умно да проумее в какво се забърква и достатъчно твърд, за да се справи с него?
Барстоу отново си спомни това, което знаеше за Форд, и добави впечатленията си от разговора.
— Да — реши той. — Той знае и е достатъчно силен, за да се справи.
— Добре. А какво ще кажеш за себе си, приятел? Ти също ли си готов за това?
Гласът на Лазар бе обвинителен.
— Аз ли? Какво искаш да кажеш?
— Ти също смяташ да играеш двойна игра спрямо твоите хора, нали? Имаш ли смелост да доведеш нещата докрай, когато ситуацията стане тежка?
— Не те разбирам, Лазар — отвърна Барстоу притеснено. — Не възнамерявам да мамя никого — поне не членовете на Фамилиите.
— По-добре погледни отново картите си — продължи без угризения Лазар. — Твоята част от сделката е да се погрижиш всеки мъж, жена и дете да бъдат включени в изселването. Нима очакваш да представиш тази идея на всеки поотделно и да получиш сто хиляди положителни отговора? Единодушно? Глупости, та ти не би могъл да накараш толкова много хора да извикат „Янки Дудъл“ в един глас!