Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 42

— Изпратили сте да ме потърсят, сър.

Форд не обърна внимание на това.

— Да, благодаря ви. — Той натисна едно копче и филмова лента се показа от устройството. — Това е пълен списък на Фамилиите Хауърд. Арестувайте ги.

— Да, сър. — Шефът на Федералната полиция погледна втренчено лентата и се зачуди дали да попита или не как е бил получен този списък. Със сигурност не бе дошъл през неговия кабинет. Нима Старецът имаше разузнавателна служба, за която той дори и не подозираше?

— По азбучен ред е, но е подреден по географски принцип — каза управителят — След като го сортираш, донеси оригинала обратно при мен. Можеш да преустановиш психоразпитите — добави той. — Само ги доведи и ги задръж. Ще ти дам повече инструкции по-късно.

Главният началник реши, че моментът не е подходящ за проявяване на любопитство.

— Да, сър. — Той отдаде чест сковано и излезе.

Форд се върна към уредите на бюрото си и изпрати съобщение, че иска да види шефовете на бюрата по землени ресурси и на контрола по транспорта. Като се замисли, той добави и шефа на бюрото по материално-техническо обезпечение.

В Седалището на Фамилиите се провеждаше заседание на част от попечителите. Барстоу отсъстваше.

— Това не ми харесва — казваше Андрю Уидъръл. — Бих могъл да разбера решението на Закър да отложи доклада си пред членовете, но предполагах, че той просто иска да говори първо с нас. Определено очаквах да се консултира с нас. Какво ще кажеш за това, Филип?

Филип Харди прехапа устна.

— Не знам. Закър има глава на раменете си, но със сигурност ми се струва, че той трябваше да ни събере и да се посъветва с нас. Говорил ли е с теб, Джъстин?

— Не, не е — Джъстин Фут отговори студено.

— Добре, какво трябва да правим? Не можем да го извикаме тук и да настояваме за отчет, освен ако не сме готови да го изхвърлим от кабинета, а ако той откаже, аз нямам желание да правя това.

Те все още обсъждаха това, когато служителите на реда пристигнаха.

Лазар чу безредиците и коректно ги прекъсна, което не беше трудно, защото той притежаваше информация, която неговите братя не знаеха. Осъзнаваше, че ще трябва да позволи да бъде арестуван мирно и забележимо — за да даде добър пример. Но старите навици умират трудно и той отложи неизбежното, влизайки в един от освежителите за мъже.

Нямаше изход. Хвърли поглед към вентилационната шахта. Не става. Беше твърде малка. Докато мислеше, той бръкна в торбата си за цигара и ръката му напипа странен предмет. Извади го. Това беше значката, която „взе на заем“ от полицая в Чикаго.

Когато полицаят от отряда, претърсващ това крило на Седалището, надникна в освежителя, той откри, че там вече има друг „полицай“.

— Тук няма никой — съобщи Лазар. — Вече проверих.

— Как, по дяволите, си успял да ме изпревариш?