Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 38

— Знам — съгласи се Барстоу — но това е всичко, което можем да предложим — дял от нашето богатство чрез изкуствено оплождане.

— Да. Предполагам, че трябва да ви благодаря, но не мисля, че има за какво и няма да го направя. А сега, нека бъдем практични. Като индивиди вие, възрастните, сте без съмнение почитани и обичани мъже. Но в група вие сте опасни като болни от чума. Така че трябва да бъдете поставени под карантина.

Барстоу кимна.

— Аз и моите братовчеди вече сме стигнали до този извод.

Форд имаше облекчен вид.

— Радвам се, че проявявате разум по този въпрос.

— Ние не можем да си помогнем. Е? Отделена колония? Някакво отдалечено място, където да се изолираме? Вероятно Мадагаскар? Или пък бихме могли да вземем Британските острови, да ги построим отново и оттам да стигнем до Европа, когато радиоактивността отшуми.

Форд поклати глава.

— Невъзможно. Това просто ще прехвърли проблема към моите внуци. Дотогава вие и вашите внуци ще сте станали по-силни. Бихте могли да ни победите. Не, Закър Барстоу, вие и вашите близки трябва да напуснете тази планета безусловно!

Барстоу бе мрачен.

— Знаех, че ще се стигне до това. Добре, къде да отидем?

— Изберете си място из Слънчевата система. Където пожелаете.

— Но къде? Венера не си струва, но дори и да я изберем, ще бъдем ли приети? Жителите на Венера няма да приемат заповеди от Земята. Това беше уредено през 2020. Да, вярно е, сега те приемат внимателно проучени емигранти според Конвенцията между четирите планети, но биха ли приели сто хиляди души, които са твърде опасни, за да останат на Земята? Съмнявам се.

— Аз също. По-добре изберете друга планета.

— Каква планета? В цялата система не съществува друго тяло, което би поддържало човешкия живот такъв, какъвто е. Ще е необходимо почти нечовешко усилие, дори при наличието на неограничени финансови средства и най-добрите съвременни инженерни технологии, за да се пригодят най-обещаващите от тях за живеене.

— Направете усилието. Ние няма да се скъпим на помощ.

— Сигурен съм, че ще е така. Но нима в края на краищата това е по-добро решение, отколкото да ни осигурите резерват на Земята? Ще прекратите ли пътуванията в космоса?

Форд се изправи неочаквано.

— О! Разбирам мисълта ви. Не я следих много внимателно, но нека видим. Защо не? Няма ли да е по-добре да се откажем от пътуването в космоса, отколкото да позволим ситуацията да се изроди в открита война. Веднъж, преди време, това бе сторено.

— Да, когато жителите на Венера отхвърлиха своите земевладелци, които не живееха на земите си. Но всичко започна отново и Луна сити е построен отново и с десетократно по-голям тонаж откогато и да е било се движи из небето. Можете ли да го спрете? Ако можете, ще остане ли спрян?