Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 36

— Разбираш ли ме? Аз мога или да запазя поста си и да се опитам да реша този проблем, ограничаван от директива на Съвета, с която не съм съгласен, или да се откажа и да оставя моя наследник да се справи с това.

— Едва ли искате моя съвет?

— Не, не! Не по този въпрос. Вече съм взел решение. Съветът за действие ще бъде проведен във всеки случай — или от мен, или от г-н Ванинг. Така че реших да го направя. Въпросът е: ще имам ли помощта ви или не?

Барстоу се поколеба, докато бързо прекарваше през паметта си политическата кариера на Форд. Ранният етап от дългото управление на Форд почти представляваше златна епоха на държавническото изкуство. Мъдър прагматик, Форд бе оформил в приложими правила принципите на човешката свобода, представени от Новак в езика на Споразумението. Това е период на добра воля, нарастване на просперитета, цивилизоващи процеси, които изглежда бяха постоянни и необратими.

Въпреки всичко се бе появила пречка и Барстоу проумя причините поне толкова добре, колкото и Форд. Винаги когато гражданите приковават вниманието си върху един проблем, изключвайки всички други, ситуацията създава почва за нехранимайковци, демагози, амбициозни мъже-ветрогони. Фамилиите Хауърд с цялата си невинност, бяха създали кризата в обществения морал, от което сега страдат чрез собственото си действие, предприето преди години, като позволяват на простосмъртните да узнаят за съществуването им. Нямаше никакво значение, че тайната не съществува. Корумпиращият ефект бе налице.

Форд най-после проумя истинското положение.

— Ще помогнем — Барстоу отговори изведнъж.

— Добре. Какво предлагате?

Барстоу прехапа устни.

— Няма ли начин да се отложи тази драстична мярка, това насилие на самото Споразумение?

Форд поклати глава:

— Твърде късно е.

— Дори ако излезете пред обществеността и кажете на гражданите, лице в лице, че сте знаели, че…

Форд го прекъсна:

— Няма да остана достатъчно дълго на власт, за да произнеса тази реч. Нито пък някой ще ми повярва. Освен това — разберете ме ясно, Закър Барстоу. Независимо от това какво съчувствие изпитвам лично аз към вас и вашите хора, не бих постъпил по този начин, дори и да можех. Всичко това е рак, разяждащ жизнеспособността на нашето общество. Това трябва да бъде направено. Бях принуден наистина, но няма връщане назад. Трябва да се намери решение.

Поне в едно отношение Барстоу бе умен мъж. Той знаеше, че друг човек би му се противопоставил без непременно да е злодей. Въпреки това изрази протеста си:

— Моите хора са преследвани.

— Вашите хора — рече Форд твърдо — са част от 1/10 от процента от всички хора, а аз трябва да намеря решение за всички. Аз ви се обадих, за да разбера дали имате някакви предложения за решение в полза на всички. Имате ли?

— Не съм сигурен. — Барстоу отговори бавно — Да предположим, че се съглася, че вие трябва да продължите с това грозно арестуване на хората ми, с разпитите чрез непозволени средства. Предполагам, че нямам избор…