Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 37

— Нямате избор. Нито пък аз. — Форд се намръщи — Всичко ще бъде изпълнявано толкова хуманно, колкото мога. Не съм напълно свободен да определям действията си.

— Благодаря ви. Но въпреки че заявявате за невъзможността да излезете пред хората, вие притежавате средства за мощна пропаганда, които са на ваше разположение. Ще бъде ли изпълнимо, докато ние печелим време, да се проведе кампания, която да убеди хората в истината? Да им докажете, че не съществува тайна?

Форд отговори:

— Задайте този въпрос на себе си. Това ще подейства ли?

Барстоу въздъхна:

— Вероятно не.

— Нито пък бих приел това за решение, макар и ако подействаше. Хората, дори доверените ми помощници, са се вкопчили в убеждението си, че съществува „фонтан на младостта“, защото единствената алтернатива е твърде горчива. Знаете ли какво би означавало това за тях? Да повярват в голата истина?

— Продължавайте.

— Досега съм приемал смъртта само защото тя е Великият демократ, отнасяйки се еднакво към всички. Но сега смъртта си има любимци. Закър Барстоу, можете ли да разберете твърде горчивата завист на обикновения човек, който е, да речем на петдесет, когато погледне някой от вас? Петдесет години… През първите двайсет от тях той е дете, прехвърлил е трийсетте, докато се усъвършенства в професията си. На четиридесет той се утвърждава и печели уважение. За не повече от десет от неговите петдесет години той наистина е постигнал нещо.

Форд се наведе напред и заговори като наблягаше твърдо:

— И сега, когато е постигнал целта си, каква е неговата награда? Очите му му изневеряват, голямата младежка сила е изчезнала, сърцето и енергията му не са това, което са били. Той все още не е изкуфял, но чувства тръпките на първия мраз. Той знае какво го очаква. Той знае, той знае!

— Но това е неизбежно и всеки човек се научава да се примирява с него.

— Сега вие се съгласявате — Форд продължи горчиво — Вие го засрамвате от собствената му слабост, вие го унижавате пред децата му. Той не смее да прави планове за бъдещето. Вие нехайно предприемате планове, които няма да узреят за петдесет години — за сто дори. Независимо от успеха, който е постигнал, съвършенството, което е придобил, вие ще го настигнете, ще го надминете, ще го надживеете. В неговата слабост вие проявявате любезност. Чудно ли е, че той ви мрази?

Барстоу вдигна уморено глава.

— Мразите ли ме, Слейтън Форд?

— Не. Не! Не мога да си позволя да мразя когото и да било. Но ще ви кажа това — Форд добави изведнъж — ако имаше тайна, щях да я изтръгна от вас, дори ако трябваше да ви разкъсам на парчета!

— Да. Разбирам. — Барстоу направи пауза, за да помисли. — Това, което ние от Фамилиите Хауърд можем да направим, е малко. Не планирахме нещата по този начин. Но има едно нещо, което можем да предложим.

— Да?

Барстоу обясни.

Форд поклати глава.

— От медицинска гледна точка това, което предлагате, е възможно и аз не се съмнявам, че дори и слаб интерес към вашето наследство би удължило продължителността на човешкия живот. Но дори ако жените бяха готови да приемат сперма от вашите мъже — не казвам, че ще го направят — това би било психическа смърт за всички други мъже. Би избухнало чувство на безсилие и омраза, което би противопоставило пагубно човешката раса. Не! Независимо какво желаем, обичаите ни са това, което са. Не можем да създаваме хора, така както животни. Те няма да приемат това.