Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 35

— Вие ли сте гражданинът Закър Барстоу?

— Да, господин управител.

— Вие сте главен изпълнителен директор на Фамилиите Хауърд?

— В момента аз съм Попечителят — говорител на Фондацията на Фамилиите, но съм по-скоро отговорен пред моите братовчеди, отколкото ги управлявам.

Форд не обърна внимание на това.

— Допускам, че вашата позиция предполага и лидерски пост. Не мога да преговарям със сто хиляди души.

Барстоу не мигна. Той прозря силата на властта в неочакваното допускане, че управителят знаеше истинския брой на Фамилиите и го омаловажаваше. Той бе свикнал вече с шока от осъзнаването, че тайната щабквартира на Фамилиите не бе вече тайна и още по-потискащия факт, че управителят знаеше как да се включи в тяхната тайна комуникационна система. Това просто доказваше, че един или повече членове са били заловени и принудени да говорят.

И така, сега бе почти сигурно, че властите вече знаеха всеки значим факт за Фамилиите.

Следователно нямаше смисъл да блъфира. По същия начин не биваше доброволно да предоставя информация. Те може би все още не разполагаха с всички данни.

Барстоу отговори без забележимо забавяне:

— Какво искате да обсъдите с мен, сър?

— Политиката на Администрацията по отношение на вашата група. Благоденствието на вас и вашите роднини.

Барстоу сви рамене.

— Какво можем да обсъждаме? Споразумението беше отхвърлено и на вас ви бе дадена власт да вършите с нас каквото искате — да изисквате от нас тайна, която ние не притежаваме. Какво можем да направим, освен да молим за милост?

— Моля! — Управителят раздразнено махна с ръка.

— Защо шикалкавите? Имаме проблем — вие и аз. Нека го обсъдим открито и се опитаме да стигнем до решение. Става ли?

Барстоу отговори бавно:

— Бих искал… и вярвам, че вие също бихте искали. Но проблемът се основава на погрешното предположение, че ние, Фамилиите Хауърд, знаем как да удължим човешкия живот. Ние не знаем.

— Да предположим, че знаем, че не съществува подобна тайна?

— Ммм… Бих искал да ви вярвам. Но как можете да обясните това с преследването на моите хора? Вие ни гоните като плъхове.

Форд направи кисела гримаса.

— Има една стара, стара история за един теолог, който бил помолен да съгласува доктрината за божествената милост с доктрината за детското проклятие. „Всевишният, обяснил той, намира за необходимо да върши неща, позволени от неговите официални и обществени компетенции, които иначе осъжда от своя лична гледна точка“.

Барстоу се засмя против волята си.

— Разбирам аналогията. Всъщност тя уместна ли е?

— Мисля, че е.

— Така. Не сте ме извикали, за да се извинявате от името на един ръководител, нали?

— Не. Надявам се, че не. Имате ли връзка с политиката? Сигурен съм, че трябва да имате. Позицията ви го изисква. — Барстоу кимна.

Форд обясни нашироко:

Неговата администрация била най-дълго властвалата след подписването на Споразумението; той самият е надживял 4 съвета. Въпреки това контролът, който упражнявал, бил тъй разклатен, че не би рискувал да гласува вот на доверие — със сигурност не и по отношение на Фамилиите Хауърд. По този въпрос неговото незначително мнозинство вече бе малцинство. Ако той отхвърлеше настоящето решение на Съвета и накараше да бъде гласуван вот на доверие, Форд би бил изхвърлен от поста си и сегашният лидер на малцинството би поел мястото на управител.