Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 34

— Е — каза Лазар бодро, когато тишината стана болезнена — преди да обсъдим тази идея, нека чуем друг план, ако някой иска да предложи. Говорете.

Един вестоносец влезе забързано и заговори на Закър Барстоу. Той изглежда се сепна и като че ли помоли да му повторят съобщението. След това се отправи бързо към трибуната при Лазар и му прошепна нещо. Лазар също се сепна Барстоу излезе припряно.

Лазар погледна отново към тълпата.

— Ще направим почивка — съобщи той. — Давам ви време да си помислите за други планове, да се поразтъпчете и да изпушите по цигара. — Той посегна към торбата си.

— Какво става? — извика някой.

Лазар запали цигара, дръпна дълбоко и изпусна дима.

— Ще трябва да почакаме и да видим — каза той. — Не знам. Но поне половин дузина от плановете, които бяха предложени тази вечер, няма да се наложи да гласуваме. Ситуацията отново се промени. Доколко — не знам.

— Какво имаш предвид?

— Е — провлачи глас Лазар — изглежда, че управителят на Федерацията иска да говори със Зак Барстоу веднага. Повика го по име… и се обади по тайния видеофон на Фамилиите.

— Хм… това е невъзможно!

— Да, така е, синко.

Четвърта глава

Докато влизаше в телефонната кабина, Закър Барстоу опита да се успокои.

От другата страна на същия видеофон почитаемият Слейтън Форд правеше същото — опитваше да успокои нервите си. Той не се подценяваше. Дългата и блестяща обществена кариера, увенчана с години като управител на Съвета и Споразумението на Западната администрация бяха накарали Форд да осъзнае собствената си превъзходна способност и ненадминат опит. Нямаше простосмъртен, който можеше да го накара да се чувства неловко по време на преговори.

Но сега беше различно.

Как би изглеждал човек, живял по-дълго, отколкото е нормално за два живота? Дори по-лошо — човек, който притежаваше четири или пет пъти по-голям опит като зрял човек, отколкото самият Форд бе имал? Слейтън Форд знаеше, че собственото му мнение се бе променяло многократно, откакто бе момче. Той знаеше, че момчето, което бе представлявал, или дори способният млад мъж, който беше преди, не съответстваха на зрелия мъж, в който се беше превърнал. И така — как ли щеше да изглежда този Барстоу? Както можеше да се предполага, той беше най-способният, най-проницателният член на група хора, всички от които имаха много по-голям опит, отколкото Форд би могъл да има. Как да отгатне преценките, намеренията, начина на мислене, възможните ресурси на такъв човек?

Форд бе сигурен само в едно — той не възнамеряваше да изтъргува Манхатън за двадесет и четири долара и каса уиски, нито пък да продаде рождените права на хората за една чиния супа.

Той се вгледа в лицето на Барстоу, когато образът се появи на видеофона. Хубаво и силно лице. Щеше да е безполезно да заплашва този мъж. А мъжът изглеждаше млад, та той изглеждаше по-млад от самия Форд! Подсъзнателният образ на строгия и неумолим дядо на управителя избледня в съзнанието му и напрежението му отслабна. Той каза тихо: