Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 32

И в Барстоу се изправи.

— Ако под оцеляване на по-здравия, Бертрам има точно това предвид — каза тя горчиво — аз ще отида да живея със Специалните в Ковънтри. Както и да е, той предложи план. Аз ще трябва да предложа друг, ако отказвам да приема този. Няма да приема нито един, ако ще трябва да живеем с цената на живота на нашите простосмъртни съседи. Още повече, за мен е ясно, че нашето присъствие, простият факт на нашето богато жизнено наследство нанася вреда на духа на бедните ни събратя. Нашето дълголетие и по-добри възможности правят и най-добрите им усилия безполезни. Всяко тяхно усилие предпазва от безнадеждна борба срещу неминуема смърт. Самото ни присъствие изпива силата им, разрушава способността им да преценят, изпълва ги с панически страх от края.

И така, аз предлагам план. Нека се разкрием напълно, нека кажем цялата истина и да помолим за наше място на Земята. Някое кътче, където да живеем сами. Ако бедните ни приятели искат да го оградят с голяма бариера като тази около Ковънтри, тъй да бъде — по-добре никога да не се срещаме лице в лице.

У някои съмнението се превърна в одобрение. Ралф Шулц се изправи.

— Без да имам предразсъдъци по отношение на основния план на Ив, трябва да ви посъветвам в съответствие с мнението ми на професионалист, че психологическата изолация, която тя предлага, не може да бъде постигната толкова лесно. Докато живеем на тази планета, те няма да ни изхвърлят от умовете си просто ей така. Съвременните комуникации…

— Тогава трябва да се преместим на друга планета — троснато отговори тя.

— Къде? — попита Бертрам Харди. — Венера? По-скоро бих живял в сауна. Марс? Изхабена и безполезна.

— Ще я възстановим — настоя тя.

— Не докато ти или аз сме живи. Не, скъпа ми Ив, твоето благородство звучи добре, но няма смисъл. В системата има само една планета, подходяща за живот — ние сме на нея.

Нещо в думите на Бертрам Харди предизвика отговор в главата на Лазар Лонг. След това мисълта му убягна. Нещо… нещо, което бе чул или казал само ден-два по-рано… или пък беше по-отдавна? Като че ли това бе свързано и с първото му излизане в космоса, преди един век. По дяволите! Беше влудяващо, когато паметта му играеше подобни номера.

Тогава той се сети за междузвездния кораб, който довършваха за полети между Земята и Луната.

— Хора — рече провлачено той — преди да поставим на обсъждане идеята за преместване на друга планета, нека обсъдим всички възможности. — Той изчака, докато прикове напълно вниманието им. — Някога замисляли ли сте се, че не всички планети се въртят около това единствено Слънце?

Закър Барстоу разчупи тишината:

— Лазар, сериозно предложение ли правиш?

— Напълно сериозно.

— Не звучи така. Може би ще е по-добре да обясниш.

— Ще го направя. — Лазар се обърна с лице към тълпата. — Има един космически кораб, който се носи в небето, той е просторен и е построен да осъществява дългите пътувания между звездите. Защо не се качим на него и не потърсим наше си парче земя?

Бертрам Харди се опомни пръв.

— Не знам дали нашият председател не хвърля светлина в мрака с поредната си духовитост, но приемайки, че говори сериозно, ще отвърна. Аргументите ми против Марс се отнасят десетократно за този див план. Разбирам, че безумните глупци, които всъщност възнамеряват да качат хора на този кораб, очакват да изминат разстоянието за около век. Тогава вероятно техните внуци ще открият нещо, а вероятно няма. И в двата случая — това не ме интересува. Не искам да прекарам цял век, заключен в стоманен танк, нито пък очаквам да живея толкова дълго. Идеята не ми харесва.