Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 23

— Съжалявам, сър — искам да кажа съжалявам, Лазар! Има ли още нещо, което мога да направя за теб?

— Не трябваше да се ядосвам. Не. Впрочем, има. Къде мога да хапна нещо? Тази сутрин трябваше малко да бързам.

— Разбира се. — Харди го заведе в мъжкия килер, включи автоматичния готвач, сипа кафе за колегата си по стаж и за себе си и си замина. Лазар изяде своята „хапка-закуска“ — около три хиляди калории цвърчащи наденици, яйца, сладко, горещ хляб, кафе със сметана и други неща в добавка. Той действаше според убеждението винаги да препълва резервоара си, защото човек никога не знаеше колко дълго ще кара, преди да може да го презареди. Когато привърши, се облегна назад, оригна се, прибра съдовете си и ги пъхна в пещта за отпадъци, след което тръгна да търси екран за новините.

Откри един в мъжката библиотека, в другия край на фоайето. В стаята имаше само един мъж, който изглежда бе на същата възраст, каквато издаваше външният вид на Лазар. Приликата беше дотук. Непознатият бе по-слаб, с меки черти, а главата му бе покрита с тънка рижава коса, която коренно се различаваше от прошарената твърда четина върху главата на Лазар. Непознатият се бе навел над устройството за приемане на новини, а очите му бяха долепени до микроекрана.

Лазар прочисти шумно гърлото си и каза:

— Приятно ми е. — Мъжът вдигна глава и възкликна:

— О, извинете, стреснах се. Мога ли да ви помогна?

— Търсех екрана за новини. Имате ли нещо против, ако го прехвърлим на монитора?

— Не, ни най-малко.

По-дребният мъж се изправи, натисна копчето за превъртане и нагласи уредите за прожектиране.

— Някаква особена тема?

— Исках да видя дали има някакви новини за нас — Фамилиите — каза Лазар.

— Аз самият проверявах това. Може би ще е по-добре да използваме звука и да го оставим да търси.

— О’кей — съгласи се Лазар, като пристъпи и превключи на аудио. Каква е паролата?

— Метусела.

Лазар набра текста, машината започна да трака и да бръмчи, докато преглеждаше и отсяваше бързо данните, след това забави движението си с триумфиращо щракване. „Последни данни“ — съобщи тя. „Единствената новинарска служба от средния Запад свързана към всяка по-голяма мрежа. Видеоканал с Луна сити. Три — ’S кореспонденти из цялата система. Първи, Бързи и Най-! Линкълн, Небраска — Учен разобличава старци! Д-р Уитуел Оскарсън, заслужил президент на лицея Брайън, призовава за официално преосмисляне на статута на група роднини, която се назовава Фамилиите Хауърд. «Доказано е, казва той, че тези хора са разрешили отколешния проблем за удължаване, вероятно неограничено, на човешкия живот. Затова те трябва да бъдат поздравени.» Това е изследване, което е стойностно и вероятно ще даде резултати в бъдеще. Но тяхното становище, че решението на проблема не е нищо друго освен наследствена предопределеност, е срещу науката и здравия разум едновременно. Съвременното познание в областта на установените закони на генетиката ни позволява да заключим със сигурност, че те скриват от обществеността някаква тайна техника или техники, с помощта на които постигат резултатите си.