Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 25

— Добре, виж, аз бях във флота и един от висшите ми офицери…

— Разбрах! Разбрах! Аз мислех, че си астронавт. Ти си Либи, Изчислителят.

Либи се засмя глупаво.

— Наричаха ме така.

— Ами разбира се. Последният разрушител, който пилотирах, беше оборудван с твоя парагравитачен токоизправител. И контролната банка използва твоя дробен диференциал в направляващите реактивни самолети. Но аз го инсталирах самичък, нещо като да взема назаем твоя патент.

Либи не се притесни от кражбата. Лицето му светна.

— Интересуваш се от символна логика?

— Само прагматично. Но виж, аз сложих модификация на твоето устройство, което произтича от отхвърлените алтернативи в 13-то ти равенство. Става по следния начин: представи си, че се движиш в поле с плътност X с наклон, нормален за твоя курс и искаш да определиш оптималния си курс за евентуална точка на среща A от вектор „ро“, използвайки автоматично избиране през цялото време, след това, ако…

Те напълно изоставиха обикновения английски език, използван от земните лаици. Екранът до тях продължаваше да търси. Обади се три пъти, като всеки път Либи натискаше бутона за анулиране, без да слуша внимателно.

— Разбирам какво искаш да кажеш — каза той най-после. — Аз бях обмислял подобна модификация, но стигнах до заключението, че не е осъществимо от комерсиална гледна точка, твърде скъпо за всеки, освен за ентусиасти като теб. Но твоето решение е по-евтино от моето.

— Защо мислиш така?

— Очевидно е от данните. Твоето устройство съдържа 62 движещи се части, което би трябвало да изисква, ако приемем стандартния производствен процес, вероятен оптимум. — Либи се поколеба за момент, като че програмираше задачата — Вероятен оптимум от 5211 операции в производството, допускайки известна автоматизация, докато моят…

Лазар се намеси:

— Анди — попита той загрижено — главата боли ли те понякога?

Либи отново погледна глуповато.

— В таланта ми няма нищо ненормално — запротестира той. — Теоретически е възможно той да се развие у всеки нормален човек.

— Разбира се — съгласи се Лазар — Можеш да научиш и змия да танцува, потропвайки с крака, след като й сложиш обувки. Няма значение. Радвам се, че си допаднахме. Слушал съм разни истории за теб навремето, когато беше дете. Ти си бил в Корпуса за космическо строителство, нали?

Либи кимна.

— Земя-Марс, Място 3.

— Да, точно така. Един приятел от Марс ми разправи всичко. Търговец от Драйуотър. Знаех също и дядо ти по майчина линия. Твърдоглав стар глупак.

— Сигурно е бил такъв.

— Такъв беше. Двамата имахме голям скандал по време на Срещата през 2012. Той притежаваше доста остър речник. Лазар леко се намръщи. — Смешна работа, Анди… Ясно си спомням, винаги съм имал добра памет и все пак ми се струва все по-трудно да подреждам фактите. Особено през последния век.

— Неизбежна математическа нужда — каза Либи.

— Хм. Защо?

— Жизненият опит е линейно събираемо, но корелацията от впечатленията в паметта нараства неограничено. Ако човечеството живееше 1000 години, би трябвало да се изобрети съвсем различен метод за асоциации, за да бъде ефективно свързан с времето. В противен случай човек би се оплел безпомощно в богатството от собственото си познание, без да може да преценя лудост ли е или слабоумие.