Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 22

— Не!

— Но, Джанис…

— Няма да позволя това. Мисля, че трябваше да го изпратиш, но сега искам да дам на Били противоотровата, така че излизайте!

Лазар я хвана за ръката.

— Хайде! Съобщението или е получено, или не е. Ти направи всичко възможно. Добра работа, момиче.

Мери се отправи, за да докладва подробно пред местния секретар. Лазар я остави, защото си имаше работа. Той се върна по пътя си, търсейки един човек, който не беше толкова зает, че да не му помогне. Охраната при входа на езерото бяха първите, които намери.

— Здравейте — започна той.

— Здравейте — отговори един от тях. — Търсите ли някого?

Той погледна с любопитство към Лонг, който бе почти гол, след това отново извърна поглед. Начинът, по който човек се облича или не се облича, бе личен проблем.

— Нещо такова — призна Лазар. — Кажи ми, приятел, познаваш ли някой тук, който би ми услужил с една шотландска поличка?

— В момента виждате един — отговори любезно пазачът. — Поеми поста Дик. Ще се върна след малко.

Той поведе Лазар към мъжките помещения, екипира го, помогна му да изсуши торбичката и сдържан коментар по отношение на арсенала, прикрепен към косматите му бедра. Поведението на по-старите не бе негова работа, а и много от тях бяха доста докачливи относно личния си живот в сравнение с повечето хора. Той беше видял леля Мери Спърлинг да пристига, съблечена за плуване, но не се изненада, тъй като бе чул Айра Барстоу да инструктира Пийт за подводната операция. Това че по-възрастният с нея реши да се потопи в езерото, натежал от желязо, го изненада, но не толкова, че да забрави обноските си.

— Нуждаете ли се от още нещо? — попита той. — Тези обувки стават ли ви?

— Добре са. Много благодаря, приятел. — Лазар позаглади взетата назаем шотландска поличка. Беше му малко дългичка, но му бе удобна. Ако се намираше на Венера, щеше да мине и само с парче плат около бедрата. Но той никога не отделяше голямо внимание на обичаите на Венера По дяволите. Мъжът искаше да е облечен.

— Чувствам се по-добре — добави той. — Още веднъж благодаря. Между другото, как ти е името?

— Едмонд Харди, от семейство Фут.

— Така ли? Кои са родителите ти?

— Чарлз Харди и Евелин Фут. Едуард Харди — Алис Джонсън и Терънс Бригс — Елеонор Уидъръл. Оливър.

— Това е достатъчно. И аз така си помислих. Ти си един от моите праправнуци.

— Защо, това е интересно — каза Харди любезно. Това ни прави 16-то коляно роднини, нали? Без да броя конвергенцията. Мога ли да попитам за вашето име?

— Лазар Лонг.

Харди поклати глава.

— Има някаква грешка. Не сте от моето родословие.

— Опитай с Уудроу Уилсън Смит вместо това. С него започнах.

— О, този ли! Да разбира се. Но аз мислех, че вие сте… хм…

— Мъртъв? Е, не съм.

— О, ни най-малко нямах това предвид — възпротиви се Харди, изчервявайки се при рязкото англосаксонско отрицание. Той добави бързо:

— Радвам се, че ви срещнах, дядо. Винаги съм искал да чуя истината за срещата на Фамилиите през 2012.

— Това беше преди да се родиш, Ед — каза Лазар сърдито — и не ме наричай дядо.