Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 24

Против нашите обичаи е да позволяваме научното познание да се превръща в монопол на малцинството. Прикриването на подобно познание е посегателство върху самия живот, заплаха за расата. Като гражданин, аз призовавам Администрацията да действа решително по този проблем и им напомням, че ситуацията не е можела да бъде предвидена от мъдрите мъже, които съставиха Споразумението и систематизираха основните ни норми. Всеки обичай е създаден от хора и следователно е пределен опит да се опише всяка безкрайност от взаимоотношения. Следва тъй както нощта идва след деня, че всеки обичай по необходимост има изключения. Да бъдем ограничавани от тях пред прага на нови…“

Лазар натисна копчето „Пауза“.

— Достатъчно го слушахме този, а?

— Да, аз вече го чух. — Непознатият въздъхна. — Рядко съм срещал такава пълна липса на семантични точности, това ме учудва Д-р Оскарсън беше свършил добра работа в миналото.

— Започнал е да изкуфява — заяви Лазар, като нареди на машината да опита отново. — Иска каквото иска, когато го иска и си мисли, че това съставлява един природен закон.

Машината забръмча, щракна и отново заговори: „Последни данни, единствената…“

— Не можем ли да прескочим тази реклама? — предложи Лазар.

Неговият другар се взря в контролното табло.

— Изглежда не може да направи това.

„Енсенада, Баджа Калифорния. Джеферс и Луси Уедъръл днес помолиха за специална охрана от силите на реда, предполагайки, че група граждани са влезли с взлом в дома им, гаврили са се с личното им достойнство и са извършили други антисоциални действия. Семейство Уидъръл, според тяхно собствено признание, са членове на известните Фамилии Хауърд и твърдят, че инцидентът евентуално се дължи на този предполагаем факт. Кметът на района посочва, че те не са предоставили доказателство и е взел проблема присърце. За тази вечер е обявен градски масов митинг, който ще…“

Другият мъж се обърна към Лазар:

— Братовчеде, наистина ли чухме, това, което мисля, че чухме? Това е първият случай на антисоциално групово насилие за повече от двайсет години и въпреки това бе съобщено като че е повреда в уредите за определяне на времето.

— Не съвсем — отвърна мрачно Лазар. — Конотациите на думите, с които ни описаха, бяха пълни със смисъл.

— Да, вярно, но това беше умно направено. Съмнявам се дали имаше и една дума в това съобщение с емоционален индекс по-висок от 1,5 взета сама по себе си. Знаеш, че на новинарите е разрешено ниво 2,0.

— Да не би да си психометрик?

— О, не. Трябваше да се представя. Аз съм Андрю Джаксън Либи.

— Лазар Лонг.

— Знам. Бях на срещата снощи.

— Либи… Либи — замисли се Лазар. — Не се сещам измежду Фамилиите. И все пак ми е познато.

— Моят случай прилича малко на твоя.

— Промяна по време на Междуцарствието, а?

— Да и не. Роден съм след втората Революция. Но моят народ премина към Новия кръстоносен поход развали отношенията си с Фамилиите и промени името си. Бях вече зрял мъж, преди да разбера, че съм член.

— За Бога, какво говориш! Това е интересно! Как те намериха, ако мога да попитам?