Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 20

Роберт Хайнлайн

Изминаха единайсет секунди, докато изпразниха водата от ключалката, и той имаше възможност да провери каква вреда, ако имаше такава изобщо, бе нанесла водата на бластера му.

Мери говореше настоятелно с капитана:

— Слушай, Пийт, отзад има трима полицаи с хеликоптер. Колата ми се взриви под носовете им точно когато влязохме във водата. Но ако те не са мъртви или ранени, ще се намери едно умно момче, което ще се досети, че единственият изход за нас е под водата. Трябва да се махнем оттук, преди те да са се вдигнали във въздуха, за да ни търсят.

— Тази гонитба няма смисъл — оплака се Пийт Харди, удряйки контролните си инструменти, докато говореше. — Дори ако търсенето е само визуално, аз ще трябва да изляза и да остана извън кръга на отражение по-бързо, отколкото той набира височина — а аз не мога.

Но малката подводница се устреми напред с по-голяма увереност.

Мери се чудеше дали да се обади на Седалището от подводницата или не. Тя реши да не го прави. Това само щеше да увеличи риска както за подводницата така и за самото Седалище. Така че тя се поуспокои и зачака като се присви върху седалката, която бе твърде тясна за двама. Питър Харди се отправи към дълбините, като се плъзгаше по дъното, изваждайки радиостанциите Muskegon-Gary за насочване и започна слепешком да управлява подводницата.

Докато слязат от повърхността на езерото до Седалището, тя бе решила да не използва никакви физически средства за комуникация, дори внимателно пазеното оборудване в Седалището. Вместо това се надяваше да открие човек с телепатични способности, който да е на разположение сред близките на Фамилиите и за който те се грижеха там. Свръхчувствителните се срещаха рядко както сред здравите членове на семейство Хауърд, така и сред останалото население, но те се раждаха изключително от бракове между близки родственици. Това беше запазило и засилило нетипичното дълголетие, но бе запазило и засилило лошите гени заедно с добрите. В рода имаше необичайно висок процент физически и умствени дефекти. Техният Съвет за генетичен контрол упорито се бореше с проблема за унищожаване на лошата наследственост и запазване на наследственото дълголетие, но още много поколения щяха да плащат за дългия си живот с цената на много недъзи.

Но почти пет процента от тези умствено недоразвити хора притежаваха телепатични способности.

Мери отиде направо в убежището, където се грижеха за някои от тези хора, следвана от Лазар Лонг. Тя прегърна старшата сестра.

— Къде е малкият Стивън? Нужен ми е.

— Говори по-тихо — сгълча я сестрата. — Сега е време за почивка. Не може.

— Джанис, трябва да го видя — настоя Мери. — Това не може да чака. Трябва да изпратя съобщение до всички Фамилии! Незабавно!

Сестрата постави ръце на хълбоците си.

— Отиди в офиса за комуникация. Не можеш да идваш тук и да безпокоиш децата ми по всяко време. Няма да позволя това.

— Джанис, моля те! Не смея да използвам друг начин освен телепатията. Знаеш, че не бих направила това без нужда. А сега ме заведи при Стивън.