Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 19

— Това е всичко — най-накрая каза тя — но действай! Времето ни е малко.

— Чакай, Мери — възпротиви се гласът. Знаеш, че не мога да изведа подводница на повърхността през деня, още повече в тих и спокоен ден. Твърде лесно е да…

— Ще го направиш ли, или не!

Намеси се трети глас:

— Аз слушах. Мери, Айра Барстоу е. Ще те извадим.

— Но — възропта първият глас.

— Млъкни, Томи. Просто си гледай инжекторите и ме насочи. Доскоро, Мери.

— Добре, Айра!

Докато говореше със Седалището, Мери бе свила от лентата за вътрешно движение към непавирания път, по който бе пътувала предната нощ, без да забавя и явно без да гледа. Лазар стисна зъби и се хвана здраво. Те минаха покрай един очукан знак, на който пишеше „Замърсен район, продължавате на ваша отговорност“ и на който бе изрисуван обичайният розов трилистник. Лазар го погледна и сви рамене — той не можеше да проумее как в този момент опасността, която го грозеше, можеше да нарасне с един-два неутрона.

Мери спря шумно колата в малка горичка от недорасли дървета близо до изоставения път. Под тях, отвъд една ниска скала, се простираше езерото. Разкопча предпазния си колан, запали цигара и се отпусна.

— Сега ще чакаме. Ще им е необходим поне 1/2 час, за да ни открият, независимо от това колко трудно… Айра.

— Лазар, мислиш ли, че някой ни е видял да свиваме тук?

— Да си призная, Мери, бях твърде зает, за да гледам.

— Е…, почти никой не идва тук, с изключение на няколко безразсъдни момчета (и момичета — си помисли Лазар). След това продължи на висок глас:

— Забелязах гореща следа ей там, назад.

— Това ли? О, нищо, за което да се тревожиш, освен ако не си решил да си построиш къща тук. Ние сме тези, които са горещи. Ако не трябваше да стоим близо до предавателния механизъм, щяхме…

Свързочникът се обади:

— Добре, Мери. Точно пред вас.

Тя се сепна.

— Айра?

— Говори Айра, но аз все още съм в Седалището. Пийт Харди беше на разположение в укритието за подводници „Евънстън“, така че ние го насочихме към вас. По-бързо.

— Добре, благодаря! Тя тъкмо се обръщаше към Лазар, за да му каже нещо, когато той докосна ръката й.

— Погледни зад нас.

Един хеликоптер се приземяваше на по-малко от 100 ярда от тях. Трима мъже изскочиха от него. Те бяха облечени като представители на правосъдието.

Мери рязко отвори вратата на колата и изхвърли дрехите си с едно движение. Обърна се и извика „Хайде!“, докато пъхаше ръка и откачаше една шайба от таблото с уредите. Тя побягна.

Лазар разкопча колана на шотландската си поличка и я съблече, бягайки след нея към скалата. Тя се спусна, като че танцуваше, той я следваше малко по-предпазливо, като ругаеше по-острите камъни. Взривната вълна ги разтърси, когато колата експлодира, но скалата ги предпази.

Потопиха се във водата заедно, но отворът в малката подводница бе достатъчно голям само за един човек. Затова Лазар провря първо Мери и се опита да я удари леко. Когато тя се възпротиви, той разбра, че това няма да има ефект под водата. Стори му се, че употребява безкрайно време, чудейки се дали може да диша във вода. „Какво е това, което имат рибите, а аз нямам?“ — си мислеше си той, когато другата ключалка се раздвижи и той можа да влезе.