Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 16
Роберт Хайнлайн
— Да се омъжа за теб? Никога!
— О, Мери, ти си разстроена. Посочи ми поне един основателен довод против!
— Ще ти кажа защо. Защото аз съм една от тези, които искате да преследвате!
Последва още една пауза.
— Мери…, ти не си добре.
— Не съм добре, така ли? Аз съм напълно добре за човек на моята възраст. Чуй ме, глупако. Имам внуци два пъти по-големи от теб. Бях тук, когато първият Пророк прегази страната. Бях тук, когато Хариман изстреля първата ракета до Луната. Ти дори не си бил още ревльо. Твоите баби и дядовци дори не са се познавали, когато аз бях зряла омъжена жена. И ти стоиш тук и нагло предлагаш да командваш, дори да измъчваш мен и тези като мен. Да се омъжа за теб? По-скоро бих се омъжила за някой от моите собствени внуци!
Лазар премести своя товар и плъзна дясната си ръка под цепката на шотландската поличка, защото очакваше внезапна неприятност. „Можеш ли да разчиташ на жена“, помисли си той в неподходящия момент и зачака.
Борк отговори хладно. Тонът на опитния авторитет замени този на угасналата страст.
— Спокойно, Мери. Седни. Аз ще се грижа за теб. Първо, искам да вземеш успокоително. След това ще доведа най-добрия психотерапевт в града, в цялата страна. Ще се оправиш.
— Пази си ръцете от мен!
— Сега, Мери…
Лазар влезе в стаята и насочи бластера си към Ванинг.
— Тази маймуна май ти създава проблеми, сестро?
Ванинг извърна глава.
— Кой сте вие? — попита той раздразнено. — Какво правите тук?
Лазар все още говореше на Мери.
— Само кажи една дума и ще го нарежа на парченца достатъчно малки, за да бъдат открити.
— Не, Лазар — отговори тя с глас, който вече контролираше. Все пак ти благодаря. Моля те, прибери пистолета си. Не бих искала да се случи нещо такова.
— Добре.
Лазар постави пистолета в кобура, но остави ръката си върху дръжката.
— Кой сте вие? — повтори Ванинг. Какво означава това нахлуване?
— Тъкмо щях да ви питам същото, приятелю — меко каза Лазар — но повече няма да се занимаваме с това. И аз съм един от онези стари Джонита, които търсите… като Мери.
Ванинг го погледна с интерес.
— Чудя се — каза той и отново погледна Мери. — Това не може да бъде, това е абсурдно. И все пак…, няма да навреди да се проучи вашата история. Във всеки случай имам доста неща срещу вас. Никога не съм виждал по-красноречив случай на антисоциален атавизъм. — Той се насочи към видеофона.
— По-добре стой настрана от този телефон, приятел — каза бързо Лазар, след което добави към Мери:
— Няма да докосвам пистолета си, сестро. Ще използвам ножа.
Ванинг спря.
— Много добре — рече той с раздразнение — прибери този вибронож. Няма да се обаждам оттук.
— Погледни го отново. Това не е вибронож, това е мръсна стомана.
Ванинг се обърна към Мери Спърлинг:
— Тръгвам си. Ако си разумна, ще дойдеш с мен.
Тя поклати глава. Той се ядоса, сви рамене и се обърна с лице към Лазар Лонг:
— Що се отнася до теб, сър, първобитните ти обноски ти докараха сериозни неприятности. В най-скоро време ще бъдеш арестуван.