Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 14

Когато излезе от освежителя, преди да си легне, той постави въоръжението си на място, където можеше да го достигне.

В съня си изведнъж го грабна в едната и другата си ръка, след това си спомни къде се намира отпусна се и се огледа, за да разбере какво го бе накарало така да подскочи.

През отдушника долитаха тихи гласове. Лоша звукоизолация, реши той, сигурно Мери забавляваше посетители — ситуация, в която той не биваше да се излежава. Стана, поосвежи се, привърза най-добрите си приятели обратно към бедрата и тръгна да търси своята домакиня.

Когато вратата на фоайето се отвори безшумно пред него, звукът от гласовете стана висок и много интересен. Фоайето бе Г-образно и той остана незабелязан. Отдръпна се и се заслуша без угризение. Подслушването бе спасявало кожата му в няколко ситуации, то не го притесняваше — напротив — забавляваше го.

Някакъв мъж казваше:

— Мери, ти си напълно безразсъдна. Знаеш, че ме харесваш, признаваш, че евентуален брак с мен би бил предимство за теб. И така, защо не искаш?

— Казах ти, Борк. Разлика във възрастта.

— Това е глупаво. Какво очакваш? Юношески романс? О, признавам, че не съм млад като теб…, но на жената й е нужен по-възрастен мъж, когото да уважава и който да я поддържа. Аз не съм прекалено стар за теб, аз съм тъкмо в разцвета на силите си.

Лазар реши, че тя вече познава достатъчно добре този мъж, за да не го харесва. Този ядосан тон…

Мери не отвърна. Мъжът продължи:

— Както и да е, имам една изненада за теб по този въпрос. Бих искал да ти го кажа сега, но… е, това е „държавна тайна“.

— Тогава не ми казвай. Това в никакъв случай не може да промени решението ми, Борк.

— О, Може. Ммм… ще ти кажа — знам, че човек може да ти има доверие.

— Слушай Борк, не бива да си мислиш, че…

— Няма значение, така или иначе след няколко дена това ще бъде публично достояние, Мери… аз никога няма да остарея!

— Какво имаш предвид?

Лазар изведнъж стана подозрителен.

— Това, което казах, Мери. Открита е тайната на вечната младост!

— Какво? Кой? Как? Кога?

— О, сега се интересуваш, а? Е, няма да те карам да чакаш. Познаваш тези стари Джонита, които се наричат семейства Хауърд, нали?

— Да…, чувала съм за тях, разбира се. Но какво от това? Те са измамници.

— Ни най-малко. Аз знам. Администрацията без много шум проучваше техните претенции. Някои от тях, без съмнение са по-възрастни от 100 години — и все още младеят!

— Това е трудно за вярване.

— Въпреки това е вярно.

— Добре… как го постигат?

— А, това е проблемът. Според тях това е просто въпрос на наследственост и те живеят дълго, защото произлизат от дълголетни родове. Но това е нелепо, несъвместимо с установените факти от научна гледна точка. Администрацията провери най-внимателно и отговорът е ясен: те притежават тайната на младостта.

— Не можеш да бъдеш сигурен в това.

— О, хайде, Мери, ти си мило момиче, но поставяш под въпрос експертното мнение на най-добрите умове в света. Няма значение. А ето и това, което е поверително. Ние все още нямаме тяхната тайна, но в скоро време и това ще стане. Без ни най-малко вълнение или публичност те ще бъдат извикани и разпитани. Тогава ще разберем тайната и ти и аз никога не ще остареем. Какво мислиш за това? А?