Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 15

Мери отговори много бавно, едва доловимо.

— Би било хубаво, ако всеки можеше да живее дълго.

— Хм? Да, така мисля, но във всеки случай ти и аз ще получим лечението, каквото и да е то. Помисли за нас, скъпа. Година след година щастлив, вечно млад брак. Не по-малко от век. Може би дори…

— Чакай малко, Борк! Тази „тайна“ няма да е за всеки?

— Е, това е въпрос на висша политика. Натискът от страна на населението е доста труден проблем дори и в този момент. На практика може би ще е необходимо да се ограничи само до висшия персонал и техните съпруги. Но не вълнувай красивата си главичка с това — ти и аз ще го получим.

— Искаш да кажеш, че аз ще го получа, ако се омъжа за теб?

— Ммм… това е грубо казано, Мери. Бих направил всичко на света за теб, защото те обичам. Но това щеше да е извънредно лесно, ако ти беше моя жена. И така, кажи, че ще се омъжиш за мен.

— Нека оставим това за момент. Как смяташ да измъкнеш тази „тайна“ от тях?

Лазар почти долови мъдрото й кимване.

— О, те ще проговорят.

— Да не искаш да кажеш, че ще ги изпратиш в изолация, ако не го направят?

— Изолация? Хм! Ти изобщо не разбираш ситуацията, Мери. Това не е маловажен социален проблем. Това е предателство спрямо цялата човешка раса. Ще използваме някои средства! Средства, които са използвали Пророците, в случай че не сътрудничат доброволно.

— Наистина ли? Но защо? Това противоречи на Споразумението!

— Проклето да бъде това Споразумение! Това е въпрос на живот и смърт. Да не мислиш, че ще позволим някакво парче хартия да се изпречи на пътя ни. Не можеш да си губиш времето с дребни закони във фундаменталните принципи, според които живеят хората — нещо, за което те биха се борили до смърт. А това е точно такова нещо. Тези… тези завистници и мошеници се опитват да ни лишат от самия живот. Мислиш ли, че ще правим реверанс на „обичая“ в неотложна ситуация като тази?

Мери отговори с тих и разтревожен глас:

— Наистина ли мислиш, че Съветът ще наруши Споразумението?

— Дали мисля така? Съветът за действие бе регистриран снощи. Ние упълномощихме управителя да използва „пълен опортюнизъм“.

Лазар наостри слух през проточилата се тишина. Най-после Мери проговори:

— Борк…

— Да, скъпа моя.

— Трябва да направиш нещо. Трябва да предотвратиш това.

— Да го предотвратя? Не знаеш какво говориш. Не бих могъл, а и да можех, нямаше да го направя.

— Но трябва! Трябва да убедиш Съвета! Те правят грешка, съдбовна грешка. Нищо не може да се получи чрез насилие над тези бедни хора. Няма тайна!

— Какво? Започваш да се вълнуваш, мила. Съставяш си мнение срещу едни от най-добрите и най-умни мъже на планетата. Повярвай ми, ние знаем какво вършим. Грубите методи не ни харесват повече, отколкото на теб, но това е за общото благоденствие. Виж, съжалявам, че изобщо ти казах. Съвсем естествено е да реагираш така. Ти си чувствителна, нежна, с добро сърце и аз те обичам заради това. Защо не се омъжиш за мен и не престанеш да се тревожиш от въпроси на обществената политика?