Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 107

Безкрайният пикник се проточи седмици, месеци. След като бяха затворени дълго в космическия кораб, спейки или трудейки се, изкушението да си починат по-дълго бе твърде силно, за да му устоят, а и нямаше нищо, което да ги спре. Храната бе в изобилие — готова за консумиране и леснодостъпна, тя растеше почти навсякъде. Водата в многобройните потоци бе чиста. Що се отнася до облеклото, разполагаха с достатъчно много, ако искаха да се обличат, но необходимостта от дрехи бе по-скоро естетическа. Климатът бе доста благоприятен. Тези, които харесваха дрехите, ги носеха. Гривните, мънистата и цветята в косите бяха напълно достатъчни за повечето от тях, а и не бяха проблем, когато някой решеше да поплува в морето.

Лазар носеше шотландската си поличка.

Културата и степента на образованост на Малките хора трудно се проумяваха от пръв поглед, защото всичко при тях бе много фино. Тъй като те нямаха външни белези според земните разбирания за високонаучни достижения, нямаше големи сгради, сложни транспортни машини, енергийни заводи, бе лесно да бъдат объркани с деца на майката-природа, които живеят в райската градина. Само една осма от айсберга се показва над водата.

Познанията им по физика не бяха по-лоши от тези на колонистите. Дори бяха невероятно по-богати. Обикаляха ракетите с интерес, но объркваха водачите си, питайки защо нещата са направени така, а не иначе. Оказваше се, че това, което те предлагат, е значително по-просто и ефикасно от земната технология, след което удивените техници от Земята проумяваха какво всъщност имат предвид домакините им.

Малките хора разбираха от машини и всичко свързано с тях, но те просто не ги използваха. Очевидно не се нуждаеха от тях, за да общуват и почти не ги използваха за транспортиране (въпреки че истинската причина за това не беше ясна), те не им бяха необходими в нито една от дейностите им. Но когато се нуждаеха от някакво механично устройство, те бяха способни да го изобретят, да го изработят, да го използват веднъж и да го разрушат, изпълнявайки всичко това с удивителен синхрон, който бе чужд за хората.

Най-поразяващо обаче бе превъзходството им в областта на биологията. Малките хора майсторски моделираха формите на живот. За няколко дни те създаваха растения, които раждаха плодове, носещи не само аромата, но и хранителните качества на онова, с което бяха свикнали хората. Това за тях не бе чудо, а рутинна задача, с която би могъл да се справи всеки един от биотехниците им. Те извършваха това по-лесно, отколкото един градинар на Земята би създал определен цвят или форма на растението.

Методите им се различаваха от тези на който и да е създател на растителни видове. Те се опитаха да ги обяснят, но разясненията им просто не бяха разбрани. Според нашите понятия те „измисляха“ някакво растение с форма и характеристики, каквито биха желали да има. Каквото и да значеше това, със сигурност е вярно, че биха могли да вземат едно семенно растение и без да го докосват или обработват по видим за земните си ученици начин, го караха да цъфти и да узрява само за няколко часа.