Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 106

Тъй като за през нощта нямаше нужда от подслон, хората бяха транспортирани от кораба възможно най-бързо. Тълпите бяха стоварени върху меката почва и оставени да починат като на пикник, докато се организира колонията. Първоначално те се хранеха със запаси, донесени от кораба, но доброто здраве на Лазар посмекчи правилата срещу консумирането на местна храна. След това те се хранеха предимно с неограничените дарове на природата, а храната от космическия кораб използваха само за разнообразяване на менюто си.

Няколко дена след като всички бяха транспортирани на планетата, Лазар изучаваше самичък района около лагера. Той се натъкна на един от Малките хора. Местният човек го поздрави със същото усещане, че се познават вече — нещо, което всички от тях показваха и поведе Лазар към една горичка обрасла с ниски дървета, която бе още по-отдалечена от базата. Той показа на Лазар, че не го кани да яде.

Лазар не бе особено гладен, но бе задължен да уважи това дружелюбие, затова откъсна един плод и опита.

Едва не се задави от учудване. Това бяха смлени домати и сос от печено месо!

„… всичко ли е наред?…“

Той долови неспокойната мисъл.

— Не зная какво е било намерението ви, но това е чудесно! — рече Лазар сериозно.

Съзнанието му бе обзето от топла вълна на удоволствие.

„… опитай следващото дърво…“

Лазар го послуша, тласкан от любопитство, но все пак предпазлив. Комбинацията изглежда беше от пресен черен хляб и сладко масло, въпреки че отнякъде се появи и сладолед Той почти не се изненада, когато на третото дърво се оказа, че има гъби и пържола на въглища.

„… използвахме почти изцяло мисловните ви образи… — обясни домакинът, — те бяха много по-силни от тези на вашите жени…“

Лазар не се нае да обяснява, че не е женен. Малкият човек добави:

„… все още не сме имали време, за да симулираме цветовете и формите, които мисълта ви показва… това от голямо значение ли е за вас?…“

Лазар го увери, че това никак не беше важно.

Когато се върна в базата, той с огромна трудност убеди другите в сериозността на това, което им разказва.

Един от тези, които се възползваха максимално от чудесните условия в новия им дом, бе Слейтън Форд. Той се бе събудил от дълбокия сън очевидно възстановен от нервното разстройство с изключение на едно нещо: нямаше спомени за това, което бе преживял, в храма на Креел, каквото и да бе то. Ралф Шулц счете това за здравословно приспособяване към непоносимо преживяване и го определи за здрав.

Форд изглеждаше по-млад и щастлив, отколкото преди нервното разстройство. Той вече не държеше управлението на членовете. Всъщност, едва ли можеше да се говори за някакво управление. Фамилиите живееха сред безгрижие и анархия на любимата му планета, но все още към него се обръщаха с титлата му и го почитаха като по-стар, като човек, чиито съвети бяха необходими, с чиито преценки се съобразяваха, заедно с тези на Закър Барстоу, Лазар, капитан Кинг и другите. Фамилиите обръщаха малко внимание на възрастовите граници. Добрите приятели можеха да имат разлика по един век. От години те се възползваха от умелото му управление, сега те се отнасяха към него като към по-възрастен държавник, въпреки че две трети от тях бяха по-стари от него.