Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 105

— Такъв е обичаят ни.

Съществото се наведе и потупа леко по почвата.

„… това не е ли хубаво място за спане?…“

Лазар призна, че беше така. Земята бе покрита с мека пролетна трева, която бе по-фина от обикновено, по-мека по-гладка и по-плътна Лазар събу сандалите си, за да се наслади по-пълно на усещането. Той реши, че това бе по-скоро тежък космест килим, отколкото ливада.

„… що се отнася до храната…“ продължи водачът им, „… защо да полагате усилия за нещо, което хубавата почва предоставя безплатно?… Елате с мен…“

Той ги поведе през една сочна морава към ниски храстовидни дървета, разположени около извиващ се поток. „Листата“ бяха с големина на човешка длан, с неправилна форма и с дебелина около един инч. Дребният човек откъсна едно и започна да го яде изящно.

Лазар също откъсна едно и го разгледа. То се чупеше лесно, подобно на добре изпечен кейк. Вътрешността бе кремовидна, жълта и пореста, не хрупкава и имаше силен, приятен аромат, напомнящ на манго.

— Лазар, не яж това нещо! — предупреди го Барстоу. — Все още не е анализирано.

„… то е подходящо за тялото ви…“

Лазар отново го помириса.

— Искам да съм опитното зайче, Зак.

— Е, добре… — Барстоу сви рамене. — Предупредих те. Прави, каквото искаш.

Лазар така и направи. Веществото беше странно приятно, достатъчно твърдо, за да се отхапе, без да вреди на зъбите, пикантно, но не натрапчиво на аромат. То се настани в стомаха му, като че бе у дома си.

Барстоу не разреши на никой друг да опита плода докато не се разбере ефекта му върху Лазар. Лазар се възползва от привилегированото си положение, за да се нахрани по най-добрия начин от години насам.

„… ще ми кажете ли какви са навиците ви на хранене?…“ — попита малкият им приятел.

Барстоу се накани да отговори, но бе прекъснат от мисълта на съществото:

„… всички вие… помислете за това…“

През следващите няколко мига не се появи никакво съобщение от него, след което той каза:

„… това е достатъчно — съпругите ми ще се погрижат…“

Лазар не бе убеден, че думата означава точно „съпруги“, вероятно се имаше предвид някакво подобно близко отношение. Все още не бе установено дали Малките хора са бисексуални или не.

Тази нощ Лазар спа навън, под звездите, като се остави на влиянието на ясната им светлина, която изми от него клаустрофобията от кораба. Тук съзвездията не можеха да се различат лесно, въпреки че той можеше да ги разграничи. Видя синевата на Вега и оранжевия блясък на Антарес от съзвездието Скорпион. Със сигурност се виждаше Млечният път, който разпръскваше млечнобялата си арка сред небето. Той знаеше, че Слънцето не би могло да се наблюдава с невъоръжено око, дори и да знаеше в каква посока да гледа. Разстоянието в светлинни години бе твърде голямо. Трябва да намеря Анди, помисли си той сънливо, за да открие координатите му и да го намери с помощта на инструменти. Лазар заспа, преди да се зачуди защо ли се тревожи за всичко това.