Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 103

Контролирана телепатия…

Едно същество, една толкова нежна раса толкова цивилизована, необезпокоявана от врагове, опасности и стремежи, че можеше да си позволи да споделя мислите си с други, да споделя дори нещо повече от мислите си. Тези създания бяха толкова внимателни и щедри, че предлагаха на хората дом на планетата си. Ето защо бе дошъл този посланик — за да им направи това предложение.

Според Кинг това удивително много приличаше на предложението на Джокейрите. Чудеше се само какъв ли бе капанът този път.

Пратеникът като че ли прочете мислите му. „… вникнете в сърцата ни… Ние не таим злоба спрямо вас… споделяме обичта ви към живота и обичаме живота във вас…“

— Благодарим ви — отвърна официално Кинг на висок глас. — Ще трябва да го обсъдим.

Той се обърна към Барстоу, след което погледна назад. Пратеникът бе изчезнал.

Капитанът попита Лазар:

— Къде отиде той?

— Не питай мен.

— Но ти бе пред шлюза.

— Проверявах устройствата, които показват, че от външната страна на шлюза няма прикрепена ракета. Чудех се дали са изправни. Така е, работят нормално. Как тогава е влязъл в кораба? Какво става?

— А как си тръгна?

— Не е минавал покрай мен!

— Закър, той влезе през шлюза, нали?

— Не зная.

— Но със сигурност си тръгна оттам.

— Не — отрече Лазар. — Този шлюз не е бил отварян. Затворите са все още на мястото си. Провери сам.

Кинг провери.

— Предполагам не смяташ, че той може да преминава през… — каза той бавно.

— Не ме гледай — каза Лазар. — Не страдам от предразсъдъци вече. Какво става с телефонния образ, когато прекъснеш веригата?

Той тръгна, подсвирквайки си леко. Кинг позна мелодията. Думите, които Лазар не изпя, започваха така:

„На стълбището снощи видях аз мъничко човече, не знам, не помня там ли беше?“

Четвърта глава

В предложението нямаше уловка. Хората от тази планета нямаха имена, не използваха говорим език и бяха наречени от Земляните просто „Малките хора“. Малките създания наистина ги посрещнаха и им помогнаха. Те без проблеми убедиха Фамилиите в това, тъй като не съществуваха трудности в комуникацията, подобни на тези в Джокейрите. „Малките хора“ правеха дори и най-беглите си мисли достояние на Земляните, а в замяна на това можеха да възприемат вярно всяка една мисъл, насочена към тях. Оказа се, че те не са в състояние да разбират или пък пренебрегваха тези мисли, които не бяха насочени директно към тях. Общуването с тях беше контролирано подобно на говоримата реч. Земляните не придобиха никакви телепатични способности, за да говорят помежду си.

Планетата на тези създания приличаше повече на Земята, отколкото тази на Джокейрите. Тя бе малко по-голяма, но имаше малко по-ниско ниво на гравитация на повърхността, което предполагаше по-ниска средна плътност. Малките хора използваха много метали в бита си, което можеше да бъде показателно.

Планетата се движеше отвесно по орбитата си. Тя не бе наклонена както оста на Земята. Орбитата й бе почти кръгла — най-отдалечената точка от Слънцето и най-близката се различаваха с 1%.