Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 78

— Да бе, той и на мен така ми се присламчи — намеси се ревниво Инеска. — Ама баш кога и аз бях цялата одрана и разкървавена — бяхме се сбили с Аделаидка, тази кучка. Задирям аз клиентите, никой не ме поглежда, а този сам дойде: „Не тъгувай — вика, — ще те зарадвам.“ Само че аз не съм като Глашка, отказах му, щото…

— Това сме го чували вече — прекъсна я Ерастик. — Ти дори не си го видяла. Млъкни сега. Остави Глафира.

Онази победоносно я погледна, а на Инеска съвсем й се стъжни. Хем на крака й го доведе, патка.

— И на мене тъй ми вика: „Какво си увесила нос? Да вървим при теб. Ще ми се да те зарадвам.“ А на мен вече ми е радостно. Рекох си: „Ще изкарам рубла, може и две. Ще взема на Матрьошка хлебец, сладки.“ Е все й взех де! На дофтора после още пет рубли дадох да ми закърпи гушата — и тя посочи гърлото си — под пудрата личеше червен белег, тесен и прав като конец.

— Разкажи ми всичко подред — нареди й Ерастушка.

— Ми такова… Дойдохме тук, той ме тури да седна на кревата, с едната ръка ме държи за рамото, другата му беше зад гърба. И вика — гласът му кадифен, като женски, — „ти, вика, да не се мислиш за грозна?“ И аз изведнъж изтърсих: „На мен, рекох, ще ми мине, нищо ми няма. Ами щерка ми за цял живот е урод.“ Той вика: „Каква щерка?“ „Ей я, рекох, виж я мойта хубавица.“ И дръпнах завеската. Той като я видя — а тя пак така спеше, на всичко е свикнала, има дълбок сън, — и цял се разтрепери. Сега, вика, ще ти я направя красавица. И ще ти олекне. Погледнах аз, гледам, че в ръката, дето му е зад гърба, нещо блещука. Леле, майчице — ножка! Тъничка една такава, малка.

— Скалпел? — попита Ераст.

— А?

Той махна с ръка — няма значение, карай нататък.

— И аз като го блъснах и се развиках: „Помощ! Закла ме!“. Той ме погледна, а мутрата му ужас, цяла разкривена: „Млък, тъпачко! Вместо да ми благодариш“ — и кръц! Аз се дръпнах, но той ме уцели по гушата. И тогава така се разкрещях, че чак и Матрьошка се събуди. И също взе да вряка, а гласчето й като на коте. Онзи се врътна и изчезна. Това беше. Опази ме просветата Дева — Глашка ситно прекръсти челото си и веднага попита: — Господине, вие по работа ли се интересирате или просто така? — и върти очички, змията му със змия.

А Ерастик строго й казва:

— Опиши ми го, Глафира. Как изглежда този човек?

— Най-обикновен. На ръст по-височек от мене, от вас по-нисък. Ей дотука да ви е — и бавно прокара пръсти по скулата му. Ама че безсрамница! — В лицето също е най-обикновен. Обръснат, без брада и мустаци. Друго не се сещам. Ако ми го покажете, веднага ще го позная.

— Ще го покажем, ще го покажем — избъбри сладурчето, намръщил чело, сякаш нещо сверяваше. — Значи искал да ти помогне, а?

— Ще го помогна аз едно хубаво, само да ми падне, с ей тия две ръце ще му изскубна червата — спокойно и убедително рече Глашка. — На Господ всички ще да сме потребни, и уродите също. Да ми е жива и здрава Матрьошка, той няма нужда да ми се бърка.