Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 80

— Благодаря — от вой гласът заглъхна до шумолене. — Конфиденциално е. Пак ще му телефонирам.

— Винаги сте добре дошри — любезно каза Маса и затвори.

Лоша работа, много лоша. Господарят трета нощ не е лягал, господарката също не спи, все се моли — ту в черквата, ту вкъщи пред иконата. Тя винаги по много се моли, но чак толкова не е бивало. Всичко това ще свърши много зле, макар че от сегашното по-лошо вече май няма накъде.

Дано господарят да намери онзи, дето уби Тюри-сан, закла Сонка-сан и Палаша. Да го открие и да направи хубав подарък на верния си слуга — да му даде този човек. Само за малко — за половин час. Не, по-добре за час…

В приятния унес времето летеше неусетно. Часовникът удари единайсет. Обикновено в околните къщи по това време всички отдавна спят, а днес прозорците навсякъде светят. Такава нощ е тази. Скоро в целия град ще забият камбаните, после в небето ще затрещят разноцветни огньове, навън ще пеят и ще викат, а утре ще има много пияни. Великден.

Дали да не отиде в черквата, да постои с другите, да послуша проточеното басово пеене на християнските бонзи. Все ще е по-добре, отколкото да седи тук самичък и да чака, да чака, да чака…

В този миг чакането приключи. Хлопна се вратата, чуха се бързи уверени крачки. Господарят се прибра!

— Самичък ли тъгуваш? — попита господарят на японски и леко докосна рамото му.

Такава нежност не беше обичайна за отношенията им и, Маса внезапно не издържа, изхлипа, после направо се разплака. Не си бършеше сълзите — да текат. Не е срамно мъж да плаче, стига да не е от болка и страх.

Очите на господаря бяха сухи и святкаха.

— Не разполагам с всичко, на което се надявах — каза той. — Щеше ми се да го хвана на местопрестъплението. Но не можем повече да чакаме. Няма време. Сега убиецът още е в Москва, после върви го търси по целия свят. Имам косвени улики, имам свидетелка, която може да го разпознае. Предостатъчно. Пипнахме го.

— Ще ме вземете с вас ли? — не повярва на щастието си Маса. — Наистина?

— Да — кимна господарят. — Той е опасен противник, не бива да рискувам. Може да ми потрябва помощта ти.

Пак иззвъня телефонът.

— Господарю, обади се някакъв човек. По тайна работа. Не се представи. Каза, че пак ще се обади.

— Вдигни втората слушалка и гледай да разбереш дали е същият.

Маса долепи металното устройство до ухото си, готов да слуша.

— Ало. Това е номерът на Ераст Петрович Фандорин. На телефона — каза господарят.

— Ераст Петрович, вие ли сте? — изскърца гласът отсреща, същият или друг — кой знае. Маса сви рамене.

— Да. С кого имам честта?

— Аз съм, Захаров.

— Вие ли сте?! — свободната ръка на господаря се сви в здрав юмрук.

— Ераст Петрович, трябва да говоря с вас. Знам, че всички са против мен, но аз не съм убиецът, кълна ви се!

— А кой е?

— Всичко ще ви обясня. Само че ми дайте дума, че ще дойдете сам, без полицаи. Иначе ще изчезна и повече няма да ме видите, а убиецът ще остане на свобода. Имам ли думата ви?