Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 76

И после тук, в квартирата. Тя е малка, но чистичка, спретната, по стените е налепила картинки от модни списания, има си абажур с ресни, тройно огледало. Завивките й меки пухени, седем възглавници и възглавнички, всичките калъфки Инеска лично е избродирала.

И както най-сладко си бленуваше, изведнъж се сбъдна дългоочакваното и мечтаното. Отначало деликатно — чук, чук, чук — се почука на вратата, после влезе Ерастушка с касторена шапка, с бял шал на врата, сукненото му палто с касторена яка — разкопчано. Все едно не е бил в кафеза.

Сърчицето на Инеска направо замря. Тя скочи от леглото както си беше по нощница, с разпуснати коси, и му се увеси на врата. Само веднъж успя да го целуне по устата, а той строго я хвана за раменете и я накара да седне. Погледна я изпитателно.

— Разправяй — рече.

Инеска разбра — издали са я злобарите.

Не се отметна, искаше помежду им всичко да е честно.

— Бий ме — каза, — бий ме, Ерастушка. Виновна съм пред теб. Но провинението ми не е чак толкова голямо, не вярвай на разни зложелатели. Щръклицата ми налетя (тук послъга, разбира се, но не кой знае колко), ама аз не му се давах и той ме преби. Виж — вдигна нощницата да го умилостиви, показа синините и подутините.

Но той не се смили, а навъси вежди:

— С Щръклицата после ще си поприказвам, повече няма да те пипне. Давай сега по същество. Намери ли когото ти заръчах? Онази, дето била с познатия ти и едва се спасила.

Слава Богу, че й се размина.

— Намерих я, Ерастушка, намерих я. Глашка се казва. Глашка Белобока от „Панкратиевски“. Тя го запомнила добре този гад — насмалко да й кръцне гръцмуля. Глашка и досега носи кърпа на шията.

— Да вървим при нея.

— Ще идем, Ерастушка, ще идем. Да ти налея първо едно коняче? — извади от бюфета специално купената бутилка, пътем си наметна пъстър шал персийски на раменете, взе и гребена да се разреши, че да бухнат косите й, да блеснат.

— После ще ми налееш. Казах: да вървим. Първо работата.

Инеска въздъхна — почти й прималя. Ах, че обичаше строги мъже, ужасно си падаше. Доближи се до него, погледна изотдолу лицето му прекрасно, очите му сърдити, мустачките засукани.

— Не ме държат краката, Ерастушка — пошепна примряла.

Ала не й било писано да се поглези. Нещо гръмна, тресна, от удара вратата за малко да се откачи от пантите.

На прага стоеше Щръклицата — пиян, злобен, с люта усмивка на тлъстата зурла. Брей, съседите, грачовски гадни плъхове, веднага са му докладвали.

— Гушкате ли се? — ухилен. — А за мен, горкичкия, забравихте ли? — усмивката му се изпари, събра вежди. — С теб, Инеске въшлива, после ще се разправям. Изглежда, малко съм те бил. А ти, тъпако, излез навън да си побъбрим.

Инеска се втурна към прозореца: долу двамата биячи на Щръклицата — Нереза и Гроба.

— Не излизай! — викна тя. — Ще те убият! Разкарай се, Щръклица, такъв джангър ще дигна, цяла Грачовка ще събера.

И дори си пое въздух, за да нададе вой, но Ерастушка не позволи:

— Защо така, Инеса. Дай да си поговоря с човека.

— Ерастушка, Гроба носи рязана пушка под палтото — обясни Инеска на наивника. — Ще те застрелят. Ще те гръмнат и ще те хвърлят в канала. Да не им е за пръв път!