Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 74

Фрол Григориевич цял се изви, залепил нос в стъклото, но отдалече нямаше как да я прочете. Обаче си личеше, че бележката е от изключително значение: Ераст Петрович направо я погълна с очи.

— Ще му дам пари, разбира се, не ми се свидят — рече милионерът. — Само че никакви „стари приятели“ не сме били, това е просто така, за по-трогателно. И какви са тия мелодрами: „Ако има нещо, прощавай.“ Какво да има? Да не се е забъркал в някаква каша нашият Плутон? Да не е посегнал на онези женски в моргата? — Бурилин прихна, ужасно доволен от шегата си.

А Фандорин още проучваше бележката. Отиде до прозореца, вдигна листчето към светлината и Фрол Григориевич зърна грозни криви редове.

— Да, така я е надращил, че едва му се разбира — изгъгна милионерът и се огледа къде да остави изпушената пура. — Все едно се е тръскал в кабриолет или е бил много пиян — не откри къде, поколеба се дали да я хвърли на пода, но не посмя. Използва, че колежкият съветник е с гръб към него, уви фаса в носна кърпа и го прибра в джоба си. Така де!

— Приключихме, Бурилин — без да се обръща, каза Ераст Петрович. — До утре оставате под охрана.

Това съобщение ужасно огорчи милионера:

— Айде няма нужда! Стига ми една нощ, дето ме ядоха вашите дървеници! Нещо гладни ги държите, налютили са се. Как се нахвърлиха на православната плът!

Фандорин натисна копчето, без да го слуша. Влезе жандармерийският офицер, помъкна богаташа към вратата.

— Ами Захарка? — викна Бурилин откъм коридора. — Нали ще дойде за парите!

— Не берете грижа — рече Ераст Петрович и попита офицера: — Дойде ли отговор от министерството на запитването ми?

— Тъй вярно.

— Дайте го.

Жандармеристът донесе някаква депеша и пак изчезна.

Телеграмата му повлия по някакъв много странен начин. Той я прочете, хвърли я на писалището и изведнъж нещо му стана: няколко пъти много бързо плесна с ръце, и то с такава сила, че Фрол Григориевич от изненада си удари челото в прозорчето, а в кабинета мигом нахлуха жандармеристът, адютантът и секретарят.

— Няма нищо, господа — успокои ги Фандорин. — Това е японско упражнение за концентрация. Свободни сте.

След което започнаха истински чудеса.

Щом се затвори вратата зад гърбовете им, Ераст Петрович взе да се съблича. Остана само по бельо, извади изпод писалището пътна чанта, която Ведишчев досега не беше забелязал, от нея измъкна пакет, от пакета — дрехи: тесен раиран панталон, евтин нагръдник, малиново сетре и жълто карирано сако.

И се преобрази: колежкият съветник, солиден мъж, се превърна в долен пръч — като нехранимайковците, дето вечер надзирават уличниците. Застана пред огледалото — на две крачки от Фрол Григориевич, — среса черната си коса на прав път, намаза я с брилянтин, почерни я на слепоочията. Тънките си мустачки засука нагоре (с бохемски восък — досети се Ведишчев, който по същия начин закрепяше прочутите бакенбарди на Владимир Андреевич, за да стоят разперени като орлови крила).

После си сложи нещо в устата, озъби се, блесна златен зъб. Направи още няколко мимики пред огледалото и май остана съвсем доволен от вида си.