Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 75

Така маскиран, извади от чантата нещо като портмоне, отвори го и Ведишчев видя вътре черна лъскава малокалибрена цев и револверен малък барабан. Фандорин зареди в миниатюрния барабан пет патрона, щракна капачето, провери с пръст дали е стегнато щифтчето, което очевидно служеше за спусък. Какво ли не измислят за утрепване на хората, поклати глава камердинерът. Закъде се стягаш, Ераст Петрович, в този лустросан вид?

Сякаш дочул въпроса, Фандорин се обърна пак към огледалото, накриви касторена шапка, смигна гаменски и тихо каза:

— И за мен да запалите свещичка на нощната литургия, Фрол Григориевич. Че днес без Божията помощ съм загубен.

Инеска много страдаше и телом, и духом. Телом — защото Щръклицата, предишният й сводник, снощи я спипа при гостилница „Град Париж“ и дълго я би за изневярата. Добре че поне не й посини лицето гадината. Но пък по корема и хълбоците беше цялата в отоци, до сутринта не можа да мигне, само охкаше и се самосъжаляваше, обляна в сълзи. Синините как да е, ще минат, обаче на сърцето й такава мъка легнала, не се трае. Няма го сладкото й сутеньорче Ерастушка, принца й прекрасен, хубавеца й, от завчера не е мяркала милото му личице. Зарад него беснее Щръклицата, зарад него сипе заплахи. Вчера се наложи почти всичко припечелено на него да даде, омразника, а не бива така, честните и почтените момичета не вършат подобни предателства.

Няма го Ерастушка, онзи клепоух мъник сигурно го е откарал в полицията и сега Ерастушка, пиленцето й златно, гние в кауша на Първи арбатски участък, най-свирепия в цяла Москва. Да можеше поне нещичко да му занесе, ама тамошният участъков — Кулебяко е жесток звяр. Ще вземе да я прибере на топло като лани, ще се закани пак да й отнеме жълтата карта, после има да обслужва без пари цялата им банда до последния сополив стражар. Още я е гнус само като си го спомни. Но и на такова унижение е съгласна, само и само да помогне на изгората си, ала Ерастушка е кавалер от класа, чистичък, придирчив, ще я зареже след такова нещо. А помежду им тъкмо потръгва, едва-едва се е набелязала връзка, Инеска обаче от пръв поглед се увлече по белозъбия синеочко, лапна по него по-ужасно, отколкото се беше влюбила шестнайсетгодишна в коафьора Жоржик, да го удари дамлата дано измамника проклет, ако още не е умрял от препиване.

Само час по-скоро да се появи, меден-ненагледен. Да обуздае Щръклицата ненавистен, а Инеска да приласкае, с милувки да я омае. Тя пък за него вече е проучила всичко, което й заръча, дори от парите му задели, скри ги под жартиера — три рубли и петдесет копейки сребърни. Ще го зарадва. Ще го нагости, ще му угоди.

Ерастик. И името му сладко като мармалад. Сигурно някак по-просто се именува, миличкият, но и Инеска не е цял живот испанка, кръстена е Ефросина, за всички — Фроска.

Инеса и Ераст — да се ненаслушаш, съща филхармония. Да можеха да се разходят подръка през Грачовка, та Санка Месната, Людка Дългата и най-вече Аделаидка да пукнат от завист какъв кавалер си има.