Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 67
Борис Акунин
Докладвам на Ваше Високоблагородие, че снощи при подготовката на списъка от лица, заподозрени в извършването на известните Ви престъпления, абсолютно безспорно осъзнах, че горните престъпления е можел да избърши само един човек, а именно съдебномедицинският експерт Егор Вилемович Захаров.
Той не е просто медик, а е патоанатом, тоест изрязването на човешки вътрешности за него е обичайна и всекидневна практика. Това първо.
Постоянното общуване с трупове може да е предизвикало у него непреодолимо отвращение към целия човешки род, или напротив — извратено преклонение пред физиологичния строеж на организма. Това второ.
Навремето същият е членувал в „садически“ кръжец на студентите медици, което е свидетелство за рано проявени порочно-жестоки наклонности. Това трето.
Захаров обитава ведомствено жилище в съдебно-полицейската морга на „Божедомка“. Две от убийствата (на госпожица Андреичкина и на безименната малка просякиня) са извършени близо до въпросното място. Това четвърто.
Захаров често пътува при роднини в Англия, бил е и миналата година. Последния път се е върнал от Британия на 31 октомври миналата година (по европейски стил — 11 ноември), тоест спокойно е можел да извърши последното от лондонските убийства, които безспорно са дело на Изкормвача. Това пето.
Захаров е осведомен за хода на разследването, нещо повече, от всички свързани с разследването той единствен има нужната медицинска опитност. Това шесто.
Има и още, но трудно дишам и мислите ми се разпиляват. По-добре да продължа със случилото се.
Не намерих Ераст Петрович у тях и реших, че няма време за губене. Преди това бях на „Божедомка“ и говорих с гробарите, което не би могло да убегне от вниманието на Захаров. С право можеше да се очаква, че той ще се обезпокои и с нещо ще се издаде. За всеки случай взех оръжието си — револвер „Булдог“ подарен ми от господин Фандорин за именния ден миналата година. Чудесен празник беше, един от най-приятните в живота ми. Но да не се разсейвам.
Та за „Божедомка“. Стигнах до там с файтон някъде след девет часа, вече се беше стъмнило. В крилото, където живее докторът, светеше прозорец и аз се зарадвах, че Захаров си е вкъщи. Наоколо нямаше жива душа, от другата страна е гробището и нито една улична лампа. Разлая се куче, там при параклиса има вързано псе, но аз бързо прекосих двора и се залепих до стената. Кучето полая-полая и млъкна. Аз придърпах един сандък (прозорецът е високо) и предпазливо надзърнах вътре. Осветеният прозорец се оказа на кабинета му. Гледам: книжа на писалището и лампата свети. А той самият седи с гръб към мен, пише нещо, къса и хвърля хартийките на пода. Дълго чаках там, той все пишеше и късаше, пишеше и късаше. Дори се чудех как ли да разбера какво пише. Помислих си дали да не го арестувам. Но нямах заповед, а може пък да си пише там разни глупости, да си прави някакви изчисления? В десет и седемнайсет (погледнах си часовника) стана и излезе от стаята. Много време го нямаше. Нещо изгромоли в коридора, после стана тихо. Взех да се колебая дали да не се вмъкна да видя какво дращи там, развълнувах се и затова бдителността ми се притъпи. Отзад в гърба ме жегна нещо и аз забих чело в перваза. А после, докато се обръщах, нещо ме парна в хълбока и в ръката. Преди това се бях взирал вътре в осветената стая, затова не можах да видя кой е там в мрака, но ударих с лявата ръка, както ме беше учил господин Маса, и с коляно. Уцелих нещо меко. Но аз не бях добър ученик на господин Маса, все гледах да кръшкам. Значи затова Захаров беше излязъл от кабинета. Сигурно ме е забелязал. Той отскочи като сянка от ударите ми и аз исках да го настигна, но пробягах само няколко крачки и паднах. Изправих се — и пак паднах. Извадих булдога и стрелях три пъти във въздуха — надявах се, че може да дойде някой от гробарите. Сбърках, че стрелях, те сигурно са се уплашили. Трябваше да изсвиря. Не се сетих, не бях на себе си. После ми се губи. Пълзях на четири крака, падах. Зад дувара легнах да си почина и сигурно съм заспал. Събудих се от студ. Много студено. Макар че бях с топли дрехи, специално си облякох вълнена блуза отдолу под шинела. Извадих си часовника. Гледам, минало полунощ. Край, викам си, изпуснах злодея. Чак тогава си спомних за свирката. Надух я. Скоро дойдоха някакви хора, не можах да ги видя кои са. Качиха ме и ме откараха. Преди докторът да ми бие инжекция, бях като в несвяст. Сега съм по-добре. Но ме е срам, че изпуснах Изкормвача. Ако слушах както трябва господин Маса. Ераст Петрович, исках да съм полезен. Ако бях слушал Маса. Ако бях
Тук се наложи да спра стенографирането на донесението, защото раненият, който отначало говореше много живо и смислено, взе да бълнува и скоро изпадна в безсъзнание, след което вече не се свести. Г-н докторът К. И. Мьобиус дори се учуди, че Тюлпанов с такива рани и толкова голяма кръвозагуба е издържал толкова време. Смъртта му настъпи около шест сутринта, което доктор Мьобиус вписа в смъртния акт.
Стенография и разшифровка — колежки регистратор Ариети.
