Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 68
Борис Акунин
* * *
Ужасна нощ.
А вечерта започна така прекрасно. Идиотката в смъртта си стана чудно красива — просто ненагледна. След този шедьовър на декораторското изкуство нямаше смисъл да си губя времето и вдъхновението за слугинята и я оставих както си беше. Грехота, разбира се, но все едно нямаше да постигна толкова поразителен резултат между външна уродливост и вътрешна Красота.
Най-вече ми стопли душата съзнанието за изпълнено добро дело: не само представям на милия юноша истинския лик на Красотата, но и го освобождавам от тежкото бреме, което му пречи да уреди собствения си живот.
И с каква беля приключи всичко.