Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 65

Анисий така и не разбра как завършва тази история, защото трябваше да побърза.

Пет минути след като изхвърча презглава от къщи, на вратата се почука.

— Брей, заплес бе — въздъхна Палаша. — Сигур пак си е забравил леворвера.

Отвори, погледна — не е той, не. Навън е тъмно, не се вижда лицето, но на бой надхвърля Анисий.

Тих, приятен глас каза:

— Добър вечер, мила. Дойдох да ви зарадвам.

Когато приключиха с всичко необходимо — огледа на местопрестъплението, фотографирането на телата и разпита на съседите, — не остана какво да се прави. И тогава Ераст Петрович се срина. Експертите си отидоха, той седеше сам в малката гостна на скромното Тюлпаново жилище, гледаше вцепенен петната кръв по веселите пъстроцветни тапети, цял трепереше и просто не можеше да се спре.

Фандорин се беше прибрал преди един час и веднага прати Маса за Анисий. Маса откри касапницата.

Съкрушен от мъка, той не мислеше нито за добрата всеотдайна Палаша, нито за кротката Соня Тюлпанова, умъртвена по ужасен начин, непростим нито в човешки, нито в никакъв смисъл. В главата му удряше като чук една-единствена кратка фраза: „Няма да го понесе, няма да го понесе, няма да го понесе.“ Горкият Тюлпанов просто не би могъл да понесе този потрес. Макар че няма да съзре кошмарната гледка на гаврата със сестра му, няма да види учудено отворените й кръгли очи, но той знае похватите на Изкормвача и веднага ще си представи каква е била смъртта й. И тогава край, свършено е с Анисий Тюлпанов, защото за нормалния човек е абсолютно невъзможно да понесе, когато такова нещо се е случило с негови близки и любими хора.

Ераст Петрович изпадна в несвойствено за себе си състояние, нещо, което никога не беше му се случвало — той не знаеше какво да прави.

Влезе Маса. Пуфтейки, вмъкна навит килим, застла ужасния кървав под. После взе яростно да отлепя окървавените тапети. Това е правилно, отчуждено си помисли колежкият съветник, но надали ще помогне.

След още някое време дойде Ангелина. Сложи ръка на рамото на Ераст Петрович и каза:

— Който на Разпети петък погине от мъченическа смърт, нему мястото е в Царството Божие редом с Иисуса.

— За мен това не е утеха — с дървен глас отвърна Фандорин, без да помръдне. — И за Анисий надали.

Къде е той? Полунощ стана, а хлапето и миналата нощ не мигна. Маса казва, че отскочил у тях без шапка, много бързал. Не предал нищо, не оставил бележка.

Няма значение, колкото по-късно си дойде, толкова по-добре.

Чувстваше главата си съвсем празна. Никакви предположения, версии, идеи. Напрегнатият ден почти нищо не проясни. Разпитът на агентите, които следяха Несвицка, Стенич и Бурилин, а и собствените му наблюдения потвърдиха, че всеки от тези тримата е можел с известна доза ловкост да изчезне и да се върне незабелязан от копоите.

Несвицка живее в студентското общежитие на „Трубецкая“, а там има четири входа, хора влизат и излизат цяла нощ.

Стенич след нервната криза остана да нощува в „Утеши скръбта ми“, където не пускаха агенти. Върви провери спал ли е или се е мотал из града със скалпел в ръка.