Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 69

Милият юноша бе погубен от собствения си грозен занаят — вечно да души, да дебне. Той сам си търсеше смъртта. В случая вината не е моя.

Дожаля ми за момчето, затова допуснах грешка. Ръката ми трепна. Раните са смъртоносни, няма две мнения: чух как излиза въздухът от пронизания му бял дроб, а вторият удар със сигурност е разцепил левия бъбрек и низходящото рамо на дебелото черво. Но сигурно много мъчително е агонизирал. Тази мисъл не ми дава мира.

Срамно. Грозно.

Напрегнат ден

8 април, Велика събота

Пред вратите на бедняшкото Божедомско гробище във ветровития ден с гадно ръмящ дъждец се помайваше групата на дознателите: старши агент Лялин, трима младши агенти, фотограф с ръчен американски „Кодак“, помощникът му и полицейският водач на следово куче с прочутата в цяла Москва Муся, вързана с каишка. Групата беше събрана на мястото на нощното произшествие по телефона — с най-строго нареждане да не предприема нищо преди идването на негово високоблагородие господин колежкия съветник — и сега стриктно изпълняваше инструкцията: не предприемаше нищо и зъзнеше в мрачното априлско утро. Дори Муся, която от влагата беше заприличала на ръждив парцал, падна духом. Положила дългата си глава на разкаляната земя, тя скръбно мърдаше белезникави вежди и дори един-два пъти тихо изскимтя в тон с всеобщото настроение.

Лялин, опитен криминалист и въобще дялан камък, поначало се отнасяше с презрение към капризите на времето и проточилото се чакане не му тежеше. Той знаеше, че чиновникът за специални поръчения сега е в Мариинската болница, където умиват и обличат клетото изпонамушкано тяло на раба Божи Анисий, доскоро губернски секретар Тюлпанов. Господин Фандорин ще се сбогува с любимия си асистент, ще прекръсти тялото и веднага ще пристигне на „Божедомка“. Не е повече от пет минути път, а и конете на колежкия съветник със сигурност не са като полицейските кранти.

Тъкмо си го помисли — и пред чугунените гробищни порти долетяха в тръс красавци коне с бели пискюли. Кочияшът като генерал, цял в златни ширити, а каляската лъщи с мокрия си черен лак и долгоруковските гербове на вратите.

Господин Фандорин скочи на земята, меките ресори се полюшнаха, каляската се изтегли встрани. Явно щеше да го изчака.

Лицето на началника беше бледо, очите му пламтяха по-ярко от друг път, но други признаци за изживените потресения и безсънните нощи острият Лялинов взор не откри. Напротив, дори му се стори, че чиновникът за специални поръчения се движи много по-бодро и енергично от обичайното. Лялин понечи да му изрази съболезнованията си, но се вгледа по-внимателно в здраво стиснатите устни на негово високоблагородие и се въздържа. Натрупаният жизнен опит му подсказа, че вместо хленч трябва веднага да се действа.

— Без вас не припарихме до жилището на Захаров според получените инструкции. Разпитахме служителите, но никой не е виждал доктора от снощи. Ето ги, чакат.

Фандорин хвърли бърз поглед — пред сградата на моргата пристъпваха от крак на крак няколко души.

— Май ясно казах: без мен да не се предприема нищо. Добре, да вървим.