Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 63

Анисий взе да си припомня:

— Колко… Аз, Ижицин, Захаров и асистентът му, Стенич, Несвицка и тоя, как беше, Бурилин, също и стражарите, жандармеристите и гробарите. Може би петнайсетина души, ако броим всички.

— Всички ги бройте, непременно всички — нареди шефът. — Седнете и пишете списък. Имената. Впечатленията ви за всеки. Психологически портрет. Поведението по време на „експеримента“. До най-малките подробности.

— Ераст Петрович, че аз дори не им знам имената на някои.

— Проверете ги. Направете ми пълен списък, нашият Изкормвач ще е там. Това ви е задачата за днес, заемете се с нея. Аз пък ще проверя дали някой от тримката ни приятели може тайно да се е измъкнал през нощта…

Чудесно спори работата, когато имаш ясно посочена задача, тя е по силите ти, а важността й е очевидна и безспорна.

Тюлпанов потегли от резиденцията за Жандармерийското управление с бързите коне на губернатора. Поговори с капитан Зайцев, командира на патрулно-дозорната рота, за двамата изпратени жандармеристи — дали не са забелязвани някакви странности в поведението им, лоши навици, какви са семействата им. Зайцев се разтревожи, но Анисий го успокои. Каза му, че разследването е строго секретно и изключително отговорно — трябва всичко да се държи под око.

После отиде до „Божедомка“. Надникна при Захаров да го поздрави — по-добре да не беше се отбивал: борсукът изръмжа нелюбезно и заби нос в бумагите си. Грумов липсваше.

Анисий отиде при пазача да го разпита за гробарите. Не стана нужда нищо да му обяснява — човек от простолюдието, ала разбран, деликатен.

После отиде при самите гробари — уж да им даде по рубла като поощрение задето помагат на следствието. Доби лична представа за двамата. Това е. Сега трябва да се прибира, за да напише списъка за шефа.

Докато привърши подробното изложение, навън се смрачи. Препрочете го, опитвайки се мислено да си представи всеки — дали става за маниак, или не.

Синюхин, жандармерийски фелдфебел: ветеран, каменно лице, оловни очи — дявол знае какво таи в душата си.

Линков. Ще речеш: на мравката път сторва, но пък е много странен за жандармерист. Болезнена мечтателност, наранено самолюбие, потисната чувственост — всичко е възможно.

Неприятен е гробарят Тихон Кулков, съсухрено лице и щърбава уста. Ужасен сурат — да те срещне на безлюдно място, ще те заколи, окото му няма да мигне.

Стоп! Абе той ще те заколи, ама тия чепати лапища как ще въртят скалпела?

Анисий пак погледна списъка — и ахна! По челото му изби пот, гърлото му пресъхна. Ах, кьорчо!

Как не се сети по-рано! Сякаш е имал пелена пред очите. Всичко съвпада! Само един от целия списък може да е Изкормвача!

Скочи. Както беше, без шапка, без връхна дреха, се втурна при шефа.

В къщата намери само Маса — Ераст Петрович го няма, Ангелина също я няма, в черквата е. Ами да, днес е Разпети петък, ей и камбаните така скръбно бият за изнасянето на светата Плащеница.