Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 64

Какъв малшанс! И няма време за губене! Днешните разпитваници на „Божедомка“ бяха грешка — той със сигурност се е досетил! Или може би още по-добре? Ако се е досетил, значи ще се размърда. Трябва да го проследи! Петъкът изтича, остава им само един ден!

Едно хрумване го накара да се усъмни в безпогрешността на споходилото го озарение, но на „Малая Никитская“ имаше телефонен апарат, какво улеснение. В Мешчанската полицейска част, към която спадаше „Божедомка“, добре познаваха губернския секретар Тюлпанов и макар да им звънна по никое време, незабавно получи отговор на въпроса си.

Отначало Анисий изпита остро разочарование. 31 октомври е прекалено рано. Последното достоверно лондонско убийство е от 9 ноември, версията издиша. Но днес мозъкът му работеше просто изключително, де да беше винаги така, и затруднението се разреши с лекота.

Да, трупът на проститутката Мери-Джейн Кели е открит на 9 ноември сутринта, но Джек Изкормвача по това време вече е бил на път през Ламанша! Това убийство, най-гнусното от всички, може да е било прощалният му „дар“ за Лондон и да го е направил непосредствено преди да потегли към континента. Ще трябва да се провери кога тръгва тамошният нощен влак.

Нататък всичко се подреждаше от само себе си. Ако Изкормвача е напуснал Лондон на 8 ноември вечерта, тоест на 27 октомври по руски стил, именно на 31 е щял вече да е в Москва!

Грешката им с шефа беше, че провериха в паспортните отдели списъците на пристигналите през декември и ноември, а не се сетиха за края на октомври. Обърка ги проклетата мешавица на стария и новия стил.

Това е, сега всичко съвпада съвсем точно.

За минутка мина у дома: да си сложи топли дрехи, да си вземе револвера „Булдог“ и набързо да хапне хляб и сирене — нямаше време да се навечеря като хората.

Докато дъвчеше, слушаше как Палаша срича на Сонка великденска история от вестника. Идиотката я гледаше в устата с увиснало чене. Какво ли й разбира, един Господ знае.

„Лани по Пасха Господня в провинциалния град Ен — бавно и изразително четеше Палаша — от кауша избягал престъпник. Възползвал се, докато гражданството е на утренята, и се вмъкнал в дома на една богата и почитана от всички старица, която не отишла да се черкува поради болест, с цел да я убие и да я ограби.“

Сонка ахна — виж я ти, проумява. А допреди година нищо нямаше да разбере, щеше да клюма и да дреме.

„В същия миг, когато убиецът с брадва в ръка понечил да й се нахвърли — драматично сниши глас Палаша, — екнал първият удар на великденските камбани. Изпълнена с мисълта за свещения и тържествен момент, старицата се обърнала към престъпника с християнския поздрав: «Христос воскресе, добри човече!» Тези думи потресли злощастника до дъното на душата, те озарили пред него бездната на падението му в цялата й дълбина и внезапно преобърнали всичко в душата му. След няколко мига тежка вътрешна борба той се приближил до старицата за трикратната великденска целувка, след което, облян в сълзи…“