Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 55

— Шефе, какъв е тоя маскарад? В бележката пишеше, че ще опитате от обратния край. Какъв е този „обратен край“?

Фандорин го погледна с явно неодобрение.

— Размърдайте си мозъка, Тюлпанов. От обратния край означава откъм жертвите на Изкормвача. П-предположих, че проститутките, към които нашият герой сякаш изпитва особена омраза, може да знаят нещо, което ние не знаем. Да са видели някой подозрителен например, нещо да са чули, за нещо да се д-досещат. Та реших да направя малко разузнаване. Пред полицай или чиновник тези девици няма да се разприказват, затова избрах най-подходящия камуфлаж. Д-да ви призная, като сутеньор постигнах определен успех — скромно додаде Ераст Петрович. — Няколко уличници предложиха да минат под мое покровителство, което предизвика недоволството на конкурентите Щръклицата, Казбека и Жребчето.

Анисий никак не се учуди на успеха му на сутеньорското поприще — писан красавец, и то шикозен изцяло в стила на бандитските райони Хитровка и Грачовка. Но гласно попита:

— Има ли резултат?

— Намира се — весело отвърна Фандорин. — Мамзел Инеска, чийто чар не ви остави май съвсем равнодушен, ми разказа интересна история. Преди около месец и половина една вечер я заговорил някакъв човек и й казал следните странни думи: „Колко нещастен вид имаш. Ела с мен, ще те зарадвам“. Но Инеска като разумна госпожица не отишла с него, защото забелязала, че когато идвал към нея, той скрил нещо зад гърба си и това нещо блеснало на лунната светлина. Май и с още някаква Глашка или Дашка имало подобен случай. Там даже се проляла кръв, но до убийство не се стигнало. Надявам се да я намеря тази Глашка-Дашка.

— Сигурно е той, Изкормвача! — възкликна въодушевен Анисий. — Как е изглеждал? Какво каза вашата свидетелка?

— Там е работата, че Инеска не го видяла. Лицето му било засенчено и тя запомнила само гласа му. Говорел меко, тихо, любезно. Все едно мяучи.

— А ръст? Облекло?

— Не помни. Както каза тя, била фиркана. Но според нея не бил нито от господата, нито от хитрованците, ами нещо средно.

— Е, все е нещо — Анисий все да сгъва пръсти: — Първо, все пак е мъж. Второ, има особен глас. Трето, от средните съсловия.

— Това са глупости — прекъсна го шефът. — Човекът може да се преоблича за нощните си п-приключения. И гласът е съмнителен. Какво ще рече „мяучи“? Не, не можем категорично да изключим жените.

Тюлпанов си спомни за разсъжденията на Ижицин:

— Ами мястото? Къде я е заговорил? В Хитровка?

— Не, Инеска е от Грачовка и нейната зона на влияние включва площад „Трубни“ и наоколо. Човекът я заговорил на „Сухаревка“.

— И „Сухаревка“ пасва — реши Анисий. — Това е на десет минути от татарската махала във Виползово!

— Добре, Тюлпанов, стоп — и шефът наистина се спря. — Какво общо има т-татарската махала?

Беше ред на Анисий да разказва. Той започна от основното — от „следствения експеримент“ на Ижицин.

Ераст Петрович слушаше, навъсено примижал. Попита:

— Какво, „Кустиго“ ли?

— Да, нещо такова май каза Несвицка. Какво е това?

— Вероятно „Кастиго“, на италиански е „наказание, възмездие“ — обясни Фандорин. — Сицилианската полиция създава нещо като т-таен орден, който без съд и следствие унищожава крадци, скитници, проститутки и прочее „боклуци“. Те прехвърлят вината за убийствата върху местни престъпни групировки и ги попиляват. Е, не е никак глупаво хрумването на нашата акушерка. Ижицин би бил способен на такова нещо.