Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 53

Унило се помъкна обратно. По улицата с викове препускаха деца. Поне тринки от най-лудите глави бяха чернокоси, с дръпнати очи. Тюлпанов се сети, че сред околните готвачки, чистачки и перачки Фандориновият камериер е известен като „душичка“ и разбивач на сърца. Поклати глава: ако продължи в същия дух, след десетина години махалата ще гъмжи от япончета.

Пак намина след два часа, вече се беше стъмнило. Видя, че прозорците светят, зарадва се, втурна се през двора.

Стопанката и Маса си бяха вкъщи, но Ераст Петрович го нямаше и се оказа, че през целия ден не е имало никаква вест от него.

Ангелина Самсоновна не го пусна да си върви, покани го на чай с ром и му предложи от любимите му еклери.

— Още са пости — неуверено възрази Тюлпанов и вдъхна божественото благоухание на току-що запарения чай, смесено с аромата на ямайската напитка. — Ромът позволен ли е?

— Че вие изобщо не спазвате постите, Анисий Питиримович — усмихна му се Ангелина. Тя седеше срещу него, подпряла буза, не пиеше чай и не ядеше еклери. — Постите не са лишение, а награждение. Друго въздържание Господу не е потребно. Щом душата ви не го жадува — не е нужно да постите, за Бога. Ераст Петрович например на черква не ходи, църковните канони не спазва — и какво, няма страшно. Важното е, че Бог е в душата му. А щом човек е приел Бога и без черква, защо да му налагаш повели?

Тук Анисий не се стърпя и изтърси онова, дето отдавна не му даваше мира:

— Но не трябва да се загърбват всички църковни тайнства. Да речем, дори да не отдаваш значение ти самият, трябва да помислиш и за чувствата на ближния. Вие, Ангелина Самсоновна, живеете по църковния канон, спазвате всички обреди, чиста сте от грехове, а от гледна точка на хората… Това е несправедливо, мъчително… — все пак не можа да го изговори направо, но умната Ангелина го разбра.

— Да не е задето живеем невенчани? — попита тя спокойно, все едно си беше в реда на нещата. — Ераст Петрович няма никаква вина. Той на два пъти по най-достоен начин ми направи предложение — аз отказах.

Анисий се смая:

— Но защо?!

Ангелина Самсоновна пак се усмихна, но вече не на събеседника си, а на някакви свои мисли.

— Когато обичаш някого, не мислиш себе си. Аз обичам Ераст Петрович. Защото е прекрасен.

— Да — кимна Тюлпанов. — Наистина е рядък красавец.

— Не говоря за това. Телесната красота е преходна. Една сипаница, изгаряне — и я няма. Миналата година, когато бяхме в Англия, в съседната къща стана пожар. Ераст Петрович се хвърли да спаси кученцето, и се подпали. Обгори си дрехите, косата. На бузата му се изду мехур, веждите и миглите му опърлени. На нищо не приличаше. А можеше да му остане белег от изгаряне на цялото лице. Но той е прекрасен — последното произнесе с особен израз и Анисий разбра какво има предвид. — Само че ме е страх за него. Дарена му е голяма сила, а голямата сила е голямо изкушение. Сега трябваше да съм на черква, днес е Велики четвъртък, пеят се тропари за Тайната вечеря, а аз дори днешните молитви не мога да си кажа. Само за него, за Ераст Петрович се моля на Спасителя. Да го опази Господ и от хорската злоба, и още повече — от гордост душепогубителна.