Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 56

А когато Анисий свърши разказа за „експеримента“, шефът мрачно произнесе:

— М-да, ако някой от тези тримата е Изкормвача, вече не можем току-тъй да го хванем. Който е предупреден, той е въоръжен.

— Леонтий Андреевич каза, че ако нито един от тях не се издаде по време на експеримента, ще нареди и тримата да бъдат следени.

— Е, и? Дори да съществуват улики, те ще ги унищожат. Всеки маниак притежава нещо като колекция, скъпи на сърцето му сувенири. Маниаците, Тюлпанов, са сантиментални хора. Един ще си вземе за спомен парче от дрехата, друг нещо по-ужасно. Един убиец в Бавария, който заклал шест жени, колекционирал пъпове — изпитвал фатална слабост към тази невинна част от тялото. Хербаризираните пъпове станали г-главната улика срещу него. А нашият „хирург“ е спец по анатомия и всеки път липсва по нещо от вътрешните органи. Вероятно убиецът си ги взима за „колекцията“.

— Шефе, сигурен ли сте, че Изкормвача е непременно медик? — попита Анисий и сподели с Фандорин „касапската“ версия на Ижицин и стръвния му „план“.

— Значи той не вярва в английската версия? — учуди се колежкият съветник. — Но съвпаденията с лондонските убийства са очевидни. Не, Тюлпанов, извършителят е един и същ. А защо московски касапин ще ходи в Англия?

— Обаче Ижицин няма да се откаже от идеята си — особено сега, след провала на „следствения експеримент“. Горките месари от следобеда са в кафеза. Той ще ги държи до утре заран без вода и без сън. А на сутринта ще ги подхване както трябва.

Анисий отдавна не беше виждал такива страховити мълнии в очите на шефа.

— Ама осъществява ли се вече „планът“? — изсъска Ераст Петрович. — Д-добре. Кълна се, че още някой тази нощ ще си загуби съня. А и длъжността. Да вървим, Тюлпанов. Ще зарадваме господин Пижицин с късна визита. Доколкото си спомням, живее във ведомствена квартира на съда. Това е близо, на „Воздвиженка“. Хайде, Тюлпанов, напред!

Двуетажната къща на съдебното ведомство, в която живееха неженени и командировани чиновници от Министерство на правосъдието, беше много добре известна на Анисий. Кафеникавочервена, издължена, построена в британски стил — всяко жилище с отделен вход.

Почукаха на портиера. Той се появи сънен и полуоблечен. Отначало отказваше да съобщи на късните посетители къде точно живее придворният съветник Ижицин — много съмнителен му се видя сутеньорски издокараният Ераст Петрович. Добре че Анисий носеше фуражката с кокарда.

Тримата изкачиха няколкото стълби до врата на нужното им жилище. Портиерът дрънна камбанката, свали си каскета и се прекръсти.

— Много се гневи Леонтий Андреевич — обясни им шепнешком. — Ако стане караница, да му кажете, че вие сте настояли, господа.

— Ще му кажем, ще му кажем — избърбори Ераст Петрович, който внимателно се взираше във вратата. После леко я побутна и тя се отвори безшумно.