Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 57

— Не със заключено? — възкликна портиерът. — Ах, тази непрокопсаница Зинка, неговата прислужница! Вятър я вее! Не дай Боже, ще вземе да се вмъкне някой крадец, обирджия. Тук на „Кисловски“ тия дни стана…

— Шшт! — прекъсна го Фандорин и вдигна пръст.

Вътре цареше мъртва тишина, чу се само как часовникът удари и четвърт.

— Лошо, Тюлпанов, лошо.

Ераст Петрович влезе в коридора и извади от джоба си електрическо фенерче. Чудна американска вещ: натискаш една пружинка, по този начин вътре във фенерчето се произвежда енергия и излиза лъч светлина. Анисий искаше да си купи същото, но бяха много скъпи.

Светлият лъч обиколи стените, мина по пода, спря.

— Леле, майчице! — изписка портиерът. — Зинка!

Фенерчето беше осветило неестествено бяло лице на жена с отворени неподвижни очи.

— Къде е спалнята на стопанина? — рязко попита Фандорин и разтърси за рамото вцепенения служител. — Давай! Бързо!

Втурнаха се в гостната, от гостната — в кабинета, оттам — в спалнята.

Тюлпанов предостатъчно се беше нагледал през последните дни на разкривени мъртви лица, но толкова отвратително нещо май не беше виждал.

Леонтий Андреевич Ижицин лежеше в кревата, широко отворил уста. С неправдоподобно оцъклените си очи приличаше на жаба. Жълтият лъч блесна насам-натам, за миг освети някакви тъмни купчини около възглавницата и се дръпна. Смърдеше на гнилоч и нечистотии.

Лъчът се върна на мъртвото лице, сви се, стана по-ярък и сега осветяваше само горната част на главата му.

На челото червенееше следа от целувка.

* * *

Поразително е какви чудеса съм в състояние да постигна с моята изкусност. Надали има по-безобразно същество от този съдебен плъх. Безобразието в поведението му, маниерите, говора, гнусната физиономия беше толкова абсолютно, че за първи път се усъмних — възможно ли е и това мерзко създание отвътре да е толкова прекрасно, както другите Божии деца?

И успях да го направя красив! Вътрешността на мъжа, разбира се, изобщо не може да се мери с женската, но всеки, който види следователя Ижицин, след като си свърших работата, ще признае, че в този вид е много по-хубав.

Той извади късмет. Награден е за своя ентусиазъм и усърдие. И задето с нелепото си представление изпълни сърцето ми с болезнено желание. Той пробуди желанието — той го утоли.

Не му се сърдя вече, простено да му е. Макар че заради него се наложи да заровя скъпи на сърцето ми нещица — стъкленичките, в които пазех скъпоценните mementos, паметните знаци за най-висшите си мигове на щастие. Излях спирта от стъклениците, сега всичките ми реликви ще изгният. Но какво да се прави. Опасно е да ги съхранявам. Полицията кръжи над мен като гарваново ято.

Грозна служба — да душиш, да следиш. И рядко грозни хора я изпълняват. Сякаш нарочно ги подбират такива: със зурли, със свински очи, с червени вратове, с големи адамови ябълки, с щръкнали уши.

Не, май не съм справедлив. Единият, макар да е уродлив, не ми се струва съвсем загубен. Посвоему е дори симпатичен.