Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 52

— Убийци! Говеда! Сатрапи! Провокатори! Мерзавци! Унищожители на Русия! Вампири! — крещеше Несвицка и личеше, че разполага с нескончаем арсенал от хулни думи срещу блюстителите на реда и може да продължи до безкрай в същия дух.

— Линков, Приблудко, затворете й устата! — съвсем се вбеси следователят.

Стражарите нерешително се насочиха към акушерката, хванаха я за рамене, но явно не знаеха как да подходят за затваряне устата на прилична дама.

— Проклет да си, звяр такъв! — гракна Несвицка право в очите на Ижицин. — Ще пукнеш от долна смърт, от собствените си кроежи ще пукнеш! — тя опъна ръка, насочила пръст към лицето на следователя по тежки престъпления, и изведнъж гръмна изстрел.

Леонтий Андреевич се стресна, хвана си главата и се прегъна. Тюлпанов запремига — как може с пръст да се застреля човек?

Екна неудържим кикот. Бурилин размахваше ръце и тръскаше глава, неспособен да спре пристъпа на необуздан смях. А то какво било. Този веселяк тайно надул книжен плик, докато всички гледаха Несвицка, и го гръмнал в масата.

— Ааа! — избухна нечовешки вопъл и заглуши смеха на фабриканта. Стенич! — Не могааа! — безумно виеше милосърдният брат. — Не мога повечее! Мъчители! Палачи! Защо ме изтезавате? Защо? Господи, защооо? — с обезумели очи обходи лицата и се спря на Захаров, който единствен от всички седеше — безмълвен, усмихнат накриво, с ръце в джобовете на кожената престилка. — Какво се хилиш, Егор? Тук е твоето царство, нали? Твоето царство, твоят вещерски сбор! Възседнал си трона и тържествуваш! Триумфираш! Плутон в подземния си свят! А това са поданичките ти! — посочи обезобразените трупове. — В цялата им красота! — и продължи с някакви съвсем налудни викове: — Защото аз бях недостоен и хайде вън! А ти, ти за какво си достоен? С какво толкова се гордееш? Виж се! Лешояд! Трупоядец! Погледнете го този трупоядец! А помощникът му? Лика-прилика! „Гарван с гарвана лети и на гарвана крещи: «Гарване, къде ще хапнем?»“ — и изпадна в трескав истеричен кикот.

Устата на експерта се изви в презрителна дъга. Грумов се подсмихна плахо.

Чудничък „експеримент“, помисли си Анисий и погледна следователя, който се държеше за сърцето, и заподозрените: едната проклина, другият се смее гръмогласно, третият се киска, цял разтреперан. Вървете по дяволите, господа!

Анисий се врътна и излезе.

Уф, колко е хубаво на чист въздух.

Отби се на „Гранатний“ да види Сонка и набързо да хапне от чорбата на Палаша, после веднага тръгна за шефа. Имаше да му разправя, имаше да се покайва. И най-вече не го сдържаше да разбере с какви толкова тайнствени неща се е занимавал днес Ераст Петрович.

„Малая Никитская“ е близо, на пет минути път. Тюлпанов взе познатите стълби на един скок, натисна звънеца — няма никого. Ангелина Самсоновна вероятно е или в черквата, или в болницата, но къде е Маса? Парна го тревожно чувство: да не би докато Анисий навреждаше на следствието, шефът да е имал нужда от помощ и да е изпратил някого за верния си слуга?