Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 51

Зрелището наистина си го биваше. Анисий съжали, че своевременно не се извърна, но вече беше късно. Той притисна гръб в стената, на три пъти дълбоко си пое дъх — май го преодоля.

Ижицин не гледаше труповете — той се беше втренчил в заподозрените и само местеше рязко очи: Стенич, Несвицка, Бурилин; Стенич, Несвицка, Бурилин. И пак, и пак.

Анисий забеляза, че крайчетата на напомадените мустаци на Приблудко, застанал с неподвижно вкаменено лице, ситно потрепват. Линков беше зажумял и мърдаше устни — явно се молеше. Гробарите зяпаха със скучаещи лица — на какво ли не бяха се нагледали в грубата си работа. Пазачът Пахоменко гледаше мъртвите тъжно и съчувствено. Пак пресрещна погледа на Анисий и леко поклати глава — все едно казваше: „Ей, хора, хора, какви ги вършите…“ От тази проста човешка мимика Тюлпанов окончателно дойде на себе си. Гледай заподозрените — заповяда си той. Взимай пример от Ижицин.

Ето го бившия студент и бившия луд Стенич, шумно чупи тънките си пръсти, по челото му избили едри капки пот. Студена пот със сигурност. Това подозрително ли е? И още как.

А другият бивш студент, ухорезачът Бурилин, напротив, е прекалено спокоен: на лицето му играе цинична усмивка, в очите му припламват жлъчни искри. Но само се преструва, че не го е грижа — кой знае защо е взел книжен плик от масата и го е притиснал към гърдите си. Това се нарича „афективна реакция“, шефът го беше учил най-вече на нея да обръща внимание. Такъв бонвиван като Бурилин спокойно може от пресищане да е потърсил нови, по-остри усещания.

И накрая желязната жена Несвицка — бивша затворничка, тя се беше пристрастила в своя Единбург към хирургическите операции. Особнячка, направо не знаеш на какво е способна такава личност и какво може да се очаква от нея. Я какви мълнии й святкат в очите.

В този момент „особнячката“ незабавно потвърди, че наистина е способна на непредсказуеми постъпки. Звънтящият й глас разкъса гробната тишина.

— Знам какво целите, господин потисник! — кресна тя на следователя. — Много е удобно, нали! „Нихилистка“ в ролята на кръвожадно чудовище! Хитро! И най-голямата пикантност е да се окаже жена, а! Браво, ще прогресирате! Знаех си на какво е способна вашата паплач, но това вече надхвърля всички граници! — внезапно докторката ахна и се хвана за сърцето, сякаш беше прозряла. — Това сте вие! Самите вие! Как не го схванах веднага? Вашите палачи са ги накълцани тези нещастнички — ами да, вие нямате капка жал към подобна измет! Колкото по-малко останат, толкова по-добре за вас! Подли твари! Играете си на „Кастиго“, а! С един камък да уцелите два заека, нали? Хем да поразредите скитниците, хем да очерните „нихилистите“, нали? Банално, но върши работа! — тя се изсмя с омраза, отметнала глава назад. Металното й пенсне падна и се залюля на шнура.

— Млък! — изквича Ижицин, явно уплашен, че неочакваното изпълнение на Несвицка ще му разбие цялата следствена психология. — Млък веднага! Няма да допусна оскърбяване на властите!