Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 50

— Тук са, пиленцата, засега под охрана чакат в канцеларията — съобщи той на Анисий. — Елате да видите добре ли е.

Тюлпанов вяло стана и отиде в дисекционното.

Обширното помещение беше разчистено в средата и с наредени маси от трите страни. На всяка маса — труп, покрит с платнище. Зад масите покрай стените стояха жандармеристи, стражари, гробари, пазачът — по един между всеки две покойнички. При последната маса на обикновен дървен стол седеше Захаров с вечната си престилка и неизменната лула в устата. Лицето му изразяваше скука и дори сънливост. Зад него леко встрани стърчеше Грумов и само дето не беше положил длан на рамото му — като съпруга и благоверният й на еснафските фотографии. Асистентът изглеждаше като смазан — явно не беше свикнал с такива стълпотворения в своето царство на безмълвието. Миришеше на дезинфектант, но през острата химическа миризма упорито проникваше сладникавата воня на трупно разлагане. Отстрани на отделна масичка беше приготвена купчинка книжни кесии. Всичко беше предвидил обстойният Леонтий Андреевич, дори това, че някой може да повърне.

— Аз ще стоя тук — посочи Ижицин. — Те — тук. По мой знак тези седмината ще хванат с лявата ръка едното покривало, с дясната другото и ще ги свалят. Гледката е изключителна. Скоро лично ще се убедите. И ще им тикна носовете, лицата им ще тикна на мерзавците право в тази гадост. Сигурен съм, че нервите на престъпника няма да издържат. Или ще издържат? — изведнъж се притесни той и скептично огледа мизансцена.

— Няма да издържат — мрачно отвърна Анисий. — И на тримата.

Очите му срещнаха погледа на Пахоменко и онзи тайно му смигна: не му мисли, момче, помни за мазола.

— Да влизат! — кресна Ижицин, обърнат към вратата, бързо притича в центъра на помещението и застана в позата на сурова непреклонност — ръцете скръстени на гърдите, единият крак леко напред, тясната брадичка издадена, веждите строго сбърчени.

Вкараха задържаните. Стенич веднага се взря в страховитите брезентови савани и сви глава в раменете си, комай без да забележи нито Анисий, нито когото и да било от останалите. Несвицка обаче изобщо не погледна масите. Тя обиколи с очи присъстващите, спря поглед върху Тюлпанов и презрително се усмихна. Анисий цял се изчерви. Богаташът застана до масата с книжните кесии, подпря ръка на нея и любопитно завъртя глава. Намигна на Захаров. Онзи сдържано му кимна.

— Аз съм прям човек — със сух пронизителен глас започна Ижицин, наблягайки отчетливо на всяка дума. — Затова няма да го усуквам. През последните месеци в Москва стана цяла поредица от чудовищни убийства. Следствените инстанции със сигурност знаят, че въпросните престъпления са извършени от един от вас тримата. Днес ще ви покажа нещо интересно и ще надникна право в душите ви. Аз съм опитен криминален вълк и не можете да ме надхитрите. Досега убиецът е виждал сътвореното само нощно време, бидейки подвластен на безумието. А сега се насладете на делата си на дневна светлина. Хайде!

Махна с ръка и саваните сякаш от само себе си се свлякоха на пода. Само Линков малко развали ефекта — дръпна твърде рязко и платнището се закачи за главата на покойната. Мъртвата глава с дървен звук се удари в масата.