Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 43
Борис Акунин
Триумфът на Плутон
Днес на Анисий се падна да работи с Ижицин.
Късно снощи след „обсъждането“, в което се установи, че заподозрените сега са повече от необходимото, шефът кръстоса кабинета, прехвърли броеницата и каза: „Добре, Тюлпанов. Утрото е по-мъдро от вечерта. Вървете почивайте, д-доста сте препускали днес.“
Анисий мислеше, че ще се стигне до следното решение: тайно да се проследят Стенич, Несвицка и Бурилин (като излезе от кафеза), да се проверят всичките им пътувания през миналата година и евентуално да се проведе някакъв следствен експеримент.
Но не, непредсказуемият шеф измисли друго. Сутринта, когато Анисий, свил глава в раменете под досадния дъждец, се яви на „Малая Никитская“, Маса му подаде бележка:
За известно време изчезвам. Ще пробвам от обратния край. Вие засега поработете с Ижицин. Боя се да не съсипе работата от прекомерно усърдие. От друга страна, неприятен субект е, но упорит, току-виж нещо докопал.
Е. Ф.
Ново двайсет! — какъв е тоя „обратен“ край?
Наложи се да издирва следователя по тежки престъпления. Анисий телефонира в прокуратурата — казаха му, че е „потеглил по сигнал от жандармерията“. Обади се в Жандармерийското управление — рекоха: „Тръгна по спешна работа, неподлежаща на телефонно обсъждане.“ Гласът на дежурния беше толкова екзалтиран, че Тюлпанов се досети — сигурно ново убийство. А след четвърт час пристигна пратеник на Ижицин — стражарят Линков. Потърсил колежкия съветник, не го намерил и се яви при Тюлпанов на „Гранатний“.
— Кошмарно произшествие, ваше благородие — докладва Линков ужасно развълнуван. — Нечовешко умъртвяване на малолетно лице. Такава трагедия, такава трагедия… — подсмръкна и се изчерви, смутен най-вероятно от проявената чувствителност.
— Анисий гледаше тънковратия неугледен полицай и сякаш го виждаше цял като на длан. Грамотен, сантиментален, сигурно обича да чете книжки. От бедност е дошъл на работа в полицията, но не е за него, пилищарчето, тази груба работа. Тюлпанов щеше да е същият, ако не беше щастливата среща с Ераст Петрович.
— Да вървим, Линков. Давайте направо в моргата — Анисий нарочно се обърна към него на „ви“, — бездруго ще я откарат там.
