Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 45

Борис Акунин

Тюлпанов извърна глава от носилката, преглътна, отпъди мътната пелена от очите си. Пое дълбоко дъх. Олекна му.

Нямаше да прости на Ижицин „лигавенето“. Отвърна му с дървен глас:

— А моят шеф казва, че с хъс и настървение се цепят дърва и се прекопават лехи.

— Точно така — следователят махна на жандармеристите да отнесат трупа в моргата. — Ще прекопая цяла Москва, по дяволите, и ако трябва, всичко ще направя на трески, но ще постигна резултат. Ако пък всичко е безрезултатно, все едно ми отива главата. Вие, Тюлпанов, сте изпратен да ме надзиравате, нали? Ами надзиравайте ме тогава и ми спестете забележките си. Ако пък ви се пишат жалби — пишете. Познавам граф Дмитрий Андреевич, той цени настървението и гледа през пръсти на неспазването на някои юридически второстепенности, ако е в интерес на работата.

— Чувал съм подобни приказки от полицаи, но от устата на служител в прокуратурата ми звучат доста странно — каза Анисий и си помисли, че точно така щеше да отговори на Ижицин Ераст Петрович.

Но следователят сякаш отпъди с жест достойния и сдържан реприманд и Тюлпанов мина на съвсем официален тон:

— Да чуем по същество, господин придворен съветник. В какво се състои вашият план?

Влязоха в кабинета на съдебномедицинския експерт и седнаха до бюрото, защото самият Захаров се занимаваше с трупа в дисекционното помещение.

— В следното — Ижицин снизходително погледна младшия по чин. — Да си поразмърдаме мозъците — кого убива нашият изтърбушител? Пачаври, бездомни, просякини, тоест най-долните отрепки в обществото. Да си спомним сега къде стават убийствата. За онези безименните в рововете вече нищо не можем да установим. Знайно е, че нашата московска полиция в такива случаи не си дава зор да попълва бумаги. Но къде са намерени труповете, които извадихме от наименуваните гробове, се знае много добре — Ижицин отвори тетрадка. — Аха, ето. Проститутката Маря Кривата е убита на единайсети февруари на „Малий Трьохсвятски“, при нощния приют на Сичугин. Гърлото й е прерязано, коремът разпран, липсва бъбрекът. Проститутката Александра Зотова е намерена на пети февруари на „Свинински переулок“. Пак гърлото плюс извадена матка. Тези двете явно са наши клиентки — отиде до полицейската карта на града, окачена на стената, и взе да сочи с дългия си остър пръст. — Да видим. Вторнишката Андреичкина е намерена тук, на „Селезньовска“. Днешното момиче — при Новотихвинския прелез, ето тук, от едното до другото място е към един километър. Толкова е и разстоянието до Виползовското татарско предградие.

— Какво общо има татарското предградие?

— После, после. Не се обаждайте засега… Така, двата предишни трупа. Ето го „Малий Трьохсвятски“. Ето го и „Свинински“. На един хвърлей. Триста-петстотин крачки до синагогата на „Спасоглинишчевский“.

— А още по-близо до Хитровка — възрази Анисий. — Там всеки ден се колят. Истински развъдник на престъпност.

— Колят се, но не по този начин. Не, Тюлпанов, това не са обичайните християнски злодейства. Православните правят много свинщини, но не по този начин. И не ми се слушат врели-некипели за лондонския Джек, който бил от руски произход и сега се е върнал да се позабавлява сред родните простори. Глупости! Ако руски човек обикаля разните му там Лондони, значи е от културното съсловие. А културен човек ще бърника ли в смрадливите черва на някоя си Манка Кривата? Вие лично как си го представяте?